— Скъпа, не можеш да ревнуваш от жена, която е живяла преди двеста години. Все едно аз да те ревнувам от Кант. И, между другото, крайно време е да го оставиш вече този Кант. Да знаеш само какъв досадник беше в края на живота си. Отдавна ти е време да четеш Шпенглер, Тойнби и Гумильов. Добре, добре! Няма да се отклонявам — махна с ръка Хък и взе да се оправдава. — Но, ако беше там, скъпа, сигурно щеше да ме разбереш. Пристигането на нашата експедиция на Нуку Хува промени коренно само темпото на живот на островитяните от долината Тайохае. Двете състезания вече се вместваха в една седмица, мъжката половина от участниците в любовните игри се удвои, жените спяха два пъти по-малко, а най-хубавите изобщо не спяха. Шефовете също бяха доволни. Корабното началство си затваряше очите от страх, че може да избухне бунт сред напращелите от семе моряци, а местните големци се радваха на вливането на свежа кръв сред оредяващото население на острова.
— Обожавам чувството ти за хумор — подметна Ана-Мария, като изобщо не направи опит да прикрие иронията в гласа си. Вече нямаше нови данни за компютъра, а само сексуален буламач.
— Все пак имаше един проблем, скъпа — настърви се Хък от нейната язвителност. — Удвоеният брой на мъжете доста точно отговаряше на необходимите участници в „шведска тройка“, но тъй като патриотично настроените екипажи признаваха само руската „тройка“, трябваше с нещо да им се отвлече вниманието, докато чакаха реда си за единствения естествен акт, признат от Бога, Царя и Отечеството. Ненаситният за слава Иван Фьодорович уреди с вожда ново, вече международно състезание, този път по надпяване с оди чрез отстраняване. Свободните от вахта моряци с напевно отчаяние четяха моите произведения от последната година, а островитяните, доста облекчени в съпружеските си задължения, пееха с хазартна възбуда внушените им от мен оди, тъй като този жанр не беше познат на Нуку Хива.
— Обожавам и славолюбието ти!
В гласа на Ана-Мария несъмнено се таеше заплаха за семеен скандал. Тя вече открито демонстрираше раздразнението си. Хък не можеше да я познае. Беше й описвал почти всичките си (около двеста) любовни истории и Ана-Мария винаги много се забавляваше. Какво й ставаше сега? Дали пък смразяващото съчетание от женската й интуиция и компютъра не й подсказваха, че този уж мимолетен флирт не е бил съвсем безобиден, щом след цели два века Хубавата Елена от Нуку Хива можеше да стане повод за война.
— Жената на вожда по право се падаше на Иван Фьодорович, но той не се престраши, горкичкият — отчаяно продължи Хък.
Ана-Мария усети как той се изкушава да надникне в главата й. Преди време, когато си разкриваха един на друг по-необикновените способности, в изблик на глупави чувства Хък й обеща никога да не го прави. Тя само тръсна глава и попълзновенията му мигновено секнаха.
Хък сведе очи пред гневния й поглед, докато прехвърчалите искри изтлеят. Използва паузата да си придаде невинен вид, рече си наум: „Мечка страх, мен не страх!“, вирна глава и изплю камъчето:
— Нали разбираш, скъпа. Човекът беше не само немец по душа, но и чист пуритан. Все пак, за да не обиди вожда, приемаше Ева в каютата си и тутакси се оттегляше с корабния дневник в ръка, като ме оставяше аз да изпълнявам дипломатическия ритуал. Вече ти е станало ясно, че бях затрупан от задължения и това продължаваше седмици наред, без никой от участниците да се умори. Не се оправдавам, а само ти обяснявам как се стигна до фаталния ми пропуск.
— Не се оправдаваш ли? Я се погледни в огледалото! Защо никога не си ми разказвал тази покъртителна любовна история? И престани да ме гледаш така хрисимо! Мразя да ме гледаш така.
Ана-Мария едва сдържаше гласа си само една октава по-високо от обичайното, съвсем като ония жени на ръба на нервна криза на Алмодовар. Явно това, че бе премълчавал единствено тази любовна история досега, щеше да му излезе през носа.
— Ами не съм я споменавал, защото тази идилия свърши много бързо, скъпа. Проклетото ми честолюбие естествено ме направи финалист от руска страна в състезанието по надпяване с оди — опита се да позамаже работата Хък, изтъквайки поетичните си способности. — Признавам, че не беше никак сложно, като се има предвид, че аз създадох правилата на играта и аз влагах репликите в устата на състезателите от двете страни. За противник си бях избрал брата на вожда, който най-вече ми подхождаше по ранг. И наистина стана оспорвано състезание. При тези условия нямаше как да не победи „Най-великият поет на Чечня“.