Щом се приближили, жените ги попитали риторично:
— Защо сте дошли?
Ъуян Хъ първи се отърсил от шока и им разказал всичко най-подробно, като едва сдържал сълзите си. Дамите се трогнали от покъртителната история и с въздишки му рекли:
— Вашата съпруга е тук вече почти два месеца. Сега е болна, на легло е, и ние ще ви съпроводим да я видите.
Влезли през портите с дървени крила и пред тях се открили три просторни зали. Покрай стените били наредени меки дивани, а навсякъде по пода, както си му е редът, имало златоткани рогозки. Жената на Ъуян Хъ била трудна и лежала за задържане на каменно ложе, заобиколена от редки китайски деликатеси. Щом го съгледала, тя тутакси го отпратила с ръка. Ъуян Хъ така и не разбрал дали го пъди, или иска да го предпази от някаква магия.
Отвън жените взели да му обясняват:
— Някои от нас са тук от десет години. Това място се нарича харем — те го произнасяли „халемъ“, защото китайците не могат да казват ръ, а повечето им думи завършват на гласни. — Обитава го вълшебно същество, което е толкова силно, че дори сто въоръжени воини не могат да се справят с него. Имате късмет, че сега го няма. Непременно трябва да си тръгнете преди да се е върнало, защото ще ви убие.
Ъуян Хъ не можел да си позволи да бъде унизен пред собствените си воини, купени с парите на императора, и се изхвърлил, че той с голи ръце ще се справи с това вълшебно същество, за да защити честта си. Жените се засмели:
— То се хвали, че е най-силното на този свят и никой не може да го победи. Казва, че можело да надвие дори някакъв си митичен герой, когото нарича Конан Валвалина. Но обича да пие вино. Все говори за някакво кабежне суйлион, ама се налива с всичко каквото му попадне. А като се напие, винаги иска да покаже силата си: кара ни да му завързваме с пъстра коприна ръцете и краката за леглото и да го налагаме с бичове, а после с един скок къса всичко и…
Жените взели да хихикат в шепите си, засрамени, както го изисква китайската сексуална традиция. Ъуян Хъ бая оклюмал, смутен от непознатата техника, но жените го успокоили:
— Искаме да ни донесете едно буре с хубаво вино, десет охранени кучета за ядене и няколко връзки коноп. Елате вдругиден точно по пладне. Дотогава ние ще изплетем тройни върви. Да видим дали ще може да се освободи. Конопа ще вплетем скрито в бялата коприна и този път няма да се измъкне. Но ще ни трябва помощ, защото цялото му тяло е като желязно, той си пази винаги само мястото на една педя под пъпа. Там сигурно не може да устои на остро оръжие, но ние не смеем да опитаме.
Жените обяснили на Ъуян Хъ и воините му къде да скрият реквизита и зловещият план се задвижил по мед и масло. В уречения ден точно по пладне нещо като гигантско бяло валмо се спуснало откъм един връх, мярнало се край скритите воини, сякаш прелетяло, и влязло право в една пещера. След малко оттам излязъл едър мъж с прекрасна брада. Бил почти двуметров, с бели дрехи и жезъл в ръка. Жените се скупчили около него.
Като видял кучетата, гигантът малко се изненадал, но бързо се окопитил и с един скок ги сбарал всичките. Разкъсал ги до едно и се наял до насита, а жените се надпреварвали да му поднасят вино в нефритови чаши, като се шегували и се смеели в захлас. С една дума, голяма веселба паднала — като пир по време на чума.
Щом изпил сто чаши вино, великанът — защото на дребните китайци той наистина им изглеждал като великан — се прибрал в каменния палат, подкрепян от жените. Минало доста време и воините на Ъуян Хъ вече се чудели какво да правят, когато жените хеле ги повикали.
В централната зала доблесните наемници с удивление съзрели голяма бяла маймуна. Тя била простряна на странно легло с табли от ковано желязо и лапите й били завързани за тях. По козината й имало безброй кървави следи от удари с бичове и наоколо била разляна поне няколко литра семенна течност. И всички жени изглеждали доволни. Най-задоволена обаче била трудната жена на Ъуян Хъ.
Щом зърнала воините, бялата маймуна взела да се гърчи. Замятала се като бясна с надеждата да се измъкне, но конопените върви устояли, защото открай време жените в Китай са известни с това, че произвеждат качествени върви. Пък и умората от преживяното изглежда си казвала думата. Тогава смелчаците на Ъуян Хъ взели да се надпреварват да го мушкат, но копията и мечовете им сякаш се удряли в желязо или камък. Едва когато го улучили в ахилесовата му пета на една педя под пъпа, кръвта на бялата маймуна рукнала като поток и тя простенала: