— Ех, глупави жени, да видим сега къде ще намерите някой да ви задоволи, след като сте били с мен! А ти, Хъ, Ха, Ху, или както там ти е глупавото име, помни, че жена ти вече носи дъщеря. Не я убивай, защото й предстои среща със Сина на небето.
После маймуната придобила малко по-приличен вид като се преобразила в големия бял човек, затворила очи и се отпуснала. Воините не посмели повече да я докоснат. Те само разграбили палата и побързали да се махнат, като отвели със себе си жените.
Ъуян Хъ така и не разбрал кого да не убива и дали на жена му или на дъщеря му предстои среща с Великия император. А явно ставало дума за него, защото по това време единствено китайският император официално носел титлата „Син на небето“. На останалите участници в драматичните събития обаче скоро всичко им станало ясно.
Щом тази история се разчула, императорът осъдил на смърт Ъуян Хъ за прекомерно стимулиране на по-нисшите чинове и разхищаване на държавното, тоест неговото имущество. Той прибрал приказно красивата му жена в двора си и изпратил малката Шуин в манастира Шао Лин.
Хък смяташе тази средновековна китайска легенда и особено някои епизоди от нея за силно преувеличени. Защо, например, отрицателният герой беше бяла маймуна? Наистина, баща му имаше слабост към белия цвят, но Хък подозираше, че става дума за неумело прикрит расистки намек. В легендата не се споменаваше дали съпругата на Ъуян Хъ го е обичала и какво е било качеството на семейния им живот. Ами ако красавицата не е била доволна от съпруга си и просто е избягала от него? Всички неземни хубавици — и в приказките, и в живота — са капризни и трудно се задоволяват.
Точно в задоволяването Хък виждаше най-слабото място на легендата. Защо в нея непрекъснато и дебело се подчертаваше, че няколкото десетки жени дълго време весело и щастливо си съжителствали с Бялата маймуна, а накрая извършваха такова долно предателство? Сякаш бяха най-обикновени курви, които изпяват сутеньора си на полицията, защото той вече им иска повече от половината от заработеното. А що се отнася до сексуалната техника, старият Хогбен изобщо не беше виновен, че китайците по него време не бяха чували за Жюстин или Неволите на добродетелта на маркиз дю Сад.
Както и да е, Хък не би извършил такова нещо, но той уважаваше морала на другите. Все пак бе далеч от мисълта напълно да оневинява баща си, защото многократно го бе улавял да гледа някак странно Шуин. Но Хък не вярваше на слухове, дори когато бяха засвидетелствани от уважавани китайски хронисти. Хък вярваше само на фактите.
Наистина и сестра му често се оплакваше, че на сън й се привиждат разни неща, които и през ум не можело да й минат, когато е будна, но нали един сън трудно може да се обяви за факт. Хък придаваше тези нелогични според нея съновидения на прекалено дългия й целомъдрен живот. Все пак дори според легендата баща му не беше изпитвал патологична страст към все още неродената си дъщеря, а любовта към майка й го беше хвърлила в ръцете на всячески стимулираните воини на Ъуян Хъ.
Преди да възникне тази бъркотия с Чечня и Нуку Хива, Хък почти всеки ден спореше наум с китайските хронисти. Тъжният повод беше, че само година след сватбата Шуин се самоуби. Как ли не се моли на баща си да й върне живота. Старият Хогбен беше непреклонен: докато Лю Фудзиен е жив, за Шуин няма място на Земята. Тогава Хък започна да съзира някаква връзка между преждевременната кончина на Шуин и странното обръщане на фронта в Чечня.
Всъщност по съвсем друга причина Хък беше в конфликт с баща си почти от сто години — доста преди сегашната бъркотия — и затова непрекъснато се самообвиняваше в пристрастност към всяко нещо, което по един или друг начин засягаше стария Хогбен. Ана-Мария с нейния свръхрационален начин на мислене, когато се отнасяше до събития, които лично не я засягат, можеше много да му помогне, но Хък не смееше чак дотам да разголи душата си, защото се опасяваше, че тя ще добие превратна представа за баща му, а оттам и за цялото семейство.
6. Златната чаша
Както обикновено Ана-Мария с огромно удоволствие спори близо половин час с Фред по клетъчния телефон за дозировката на една подправка. Беше важна, защото превръщаше пържения опашен плавник на акулата-мако от обикновена вкусотия в божествено блюдо. Хък винаги я поощряваше в благородното начинание да говори дълго по телефона с Фред, защото след смъртта на Шуин, това май беше единственият светъл лъч в живота на неговия приятел. Хък и Ана-Мария някак се чувстваха длъжни да му помагат да преодолее мъката. Пък и сега кулинарният спор действаше като вълшебен мехлем върху ревността на Ана Мария.