Суровото изражение на лицето й малко се посмекчи. Щом стана дума за храна, тя не му направи забележка, че се отклонява от темата. Давай така, помисли си Хък. Използвай по-често ключовите думи: бебета, женски рожби, храна, готвачи, планини, морета, поезия, Кант.
— Първото пристанище се оказа на Хавайските острови. Но там ударих на камък. Непревземаемата твърдина се казваше Юрий Фьодорович — пак Фьодорович, но този път истински, защото баща му наистина се казваше Фьодор или по нашему Тодор, също като онзи перко, помощник-готвача на Фред — кимна Хък към морския бряг, където сума народ в момента баеше над любимите гозби на Ана-Мария. — Та значи и Негово превъзходителство капитан Лисянски тоже бе наченал многотомно издание за това околосветско плаване и не ме пусна да се кача на „Нева“. Превъзходителството чудесно знаеше с какво се занимавам при фалшивия му адаш по баща и сметна, че искам да плагиатствам от записките му, с което, признавам, много ме обиди, но както и да е.
— Че този капитан изобщо ли не спеше? — злъчно подметна Ана-Мария.
— Вярно е, че понякога Юрий Фьодорович заспиваше — съгласи се Хък, — но тогава особено зорко, пък и с основание!, ме дебнеше арабската принцеса от Нуку Хива — естествено, заради доста красивите и леко облечени хавайките. Не й се сърдех, защото тя отлично познаваше нравите на жените от тихоокеанските острови.
Щом разбра, че още от първите дни на законното им съжителство той не е бил верен на съперницата й, Ана-Мария отново се превърна в прекрасната и нежна възлюбена.
Хък въздъхна наум и продължи по-дръзко:
— Тъкмо преди двата ни кораба да се разделят като опечалени вдовици на многоженец, за да продължат самостоятелно да откриват повечко нови острови за славата на императора, все пак успях да издействам младшия Фьодорович да прехвърли негодника на кораба на старшия Фьодорович. Признавам, че това бе погрешен ход, защото се успокоих. Мислех, че вече имам достатъчно време да се справя с всичките си главоболия. Нали знаеш, вечно се захващам с много работи наведнъж, та се бяха натрупали доста проблеми: Уили, хавайките, арабската принцеса, джебчията, чашата, одите. Реших, че по важност те се нареждат точно в тоя ред.
— Кой е пък този Уили сега? И за него нищо не знам — театрално се нацупи Ана-Мария.
Явно най-сетне вродената й любознателност се пробуди. За радост на Хък!
— Моят приятел Уилям Конгрийв тъкмо по това време бе постигнал голям напредък в конструирането на ракета с далекобойност цели два километра и половина. Така че временно забравих за одите, чашата и джебчията, оставих тялото си във властта на хавайките и арабската принцеса и умът ми отлетя при Уили да му помага.
Ана-Мария сияеше. Ето това беше нейният Хък в действие — целеустремен и разнопосочен.
— В следващото пристанище — Петропавловск на Камчатка, — честно да си кажа, вече сам си бях виновен. Раздвоението на ума между шест обекта взе да ми втръсва и за известно време се увлякох по един вулкан, който скоро изригна. Всъщност той още дълго щеше да си мирува, но аз го побутвах, където трябва, докато закусвах всяка сутрин на ръба на кратера му. Бях гузен и не устоях на изкушението да подаря изумителната гледка на пренебрегнатата принцеса, която с право ме обвиняваше, че я отбягвам. Пък и пукнат човек нямаше наоколо. А вулканите бяха няколкостотин…
Самодоволен, че навреме се сети, как Ана-Мария се влюби във вулканите, след като прочете книгите на Харун Тазиев, Хък си позволи да направи изразителна пауза преди поантата. Нали паузите правят хубавата музика.
— Така стигнахме до Нагасаки. И там крадецът офейка заедно с чашата! Емигрира подлецът, докато се усетя, че е родом от горното поречие на Амур и очите му са доста дръпнати. Сля се, така да се каже, с тълпата от себеподобни. Сигурно е свършил зле, защото японците мразят хората с корейска кръв. Нали са им най-близките родственици.
— А аз си мислех, че нямаш нищо против дръпнатите очи — нежно се заяде Ана-Мария и го изгледа лукаво. Зелените й ириси се разшириха и засияха като кристални планински езера.
За миг на Хък отново му се прииска да се хвърли и да потъне в тях завинаги. Окопити се:
— И така частното ми разследване забуксува. Да знаеш, преди епохата Мейджи хич не гледаха с добро око на европейците в Япония. Всъщност там човек можеше да срещне само някой и друг холандец колкото за цяр. Пристанищата им бяха затворени за чужди кораби. Поредният шогун Токугава изобщо отказа да разговаря с пратеника на руския император.