— Виж какво, Скарлати. Писна ми да се занимавам с теб! Плащай ми с новите банкноти и се разкарвай от главата ми. С твоя дял прави каквото щеш. — Той направи ефектна пауза и изрева: — И си опичай ума, Скарлати. Отсега си направи сметката, че следващата сделка ще е с петдесет на сто увеличение, защото си ми длъжник!
Пред очите на Хогбен въпреки страховития му рев инфарктът на Скарлати се превърна в лека хрема. Негодникът заподсмърча и понечи да се втурне да му целува ръката.
— Стой си на мястото, Скарлати. Москва не вярва на сълзи — властно го спря Хогбен. После заканително му размаха пръст: — И помни, че си ми длъжник. После да няма хък-мък.
Негодникът се опули. Божичко, те бяха навсякъде! Не вярваше на очите си! Та домакинът му толкова небрежно се разкри като бивш кадрови офицер от КГБ, макар в специалните служби да нямаше бивши. Причастността към тях беше като СПИН-а в края на ХХ век — лепнеш ли го, остава ти за цял живот. На тази възраст и с тази осанка трябваше да е най-малко генерал! Посредниците, дето на времето ги свързаха, само му бяха намекнали кой е продавачът. Щеше да помни, как нямаше да помни! Не всеки ден можеш да направиш такава издънка и да отървеш кожата. И отгоре на всичко да останеш в бизнеса.
Скарлати запристъпва от крак на крак, като се чудеше как да изрази благодарността си.
— Престани да се въртиш като муха без глава и отивай да ми носиш парите — прогърмя гласът на Хогбен.Той не се стърпя и добави: — Освалд, изведи го през слугинския вход.
Снажният гангстер се измъкна на пръсти, като си мърмореше позабравените благодарствени молитви от детството в Сицилия. Хогбен доволно се облегна с две ръце на някогашното бюро на Ленин и се зазяпа в мониторите. Имаше малка вероятност директорът на Отвъдморския емисионен институт в Париж Анри Дювал и вождът Ахинуи от Нуку Хива, който по съвместителство беше и заместник на генерал-губернатор на Френска полинезия, да подранят. Но тогава порталът щеше да заприлича на кулоарите на ООН. А в момента Хогбен нямаше нужда от реклама.
Екзотичната делегация закъсня с половин час.
Хората от тропиците боравеха доста свободно с времето, но за сметка на това пък добре си пестяха парите. Ако не бяха толкова заинтересовани, можеха да дойдат и утре — с невинен поглед като божи кравички. Хогбен беше насъбрал бая злоба, докато ги чакаше. Сега трябваше по някакъв начин да я преглътне, за да довърши начинанието.
Гостите мудно се настаниха в креслата срещу него.
Бяха забележителна двойка: висок, строен, елегантен креол с благородни черти и очила с тънки златни рамки, които му придаваха много изискан вид, и нисък, дебел, екстравагантен цветнокож, облечен по-пъстро дори от Освалд. Ако им обелеше кожите, щяха съвсем да замязат на Дон Кихот и Санчо Панса. Само френската им кръв беше обща. Останали съставки бяха от противоположните краища на света. Полинезийският вожд, чието име означаваше „Голям Огън“, беше толкова широко скроен, че всичко по него беше двойно — и гушата, и коремът, та чак и торбичките под очите.
— Ваше превъзходителство! — поде с тънък, мазен глас двойният вожд Голям Огън. — Господин Освалд! — почтително кимна той към папагала, кацнал като същински ловен сокол на ръката на домакина, при което за миг двойната му брадичка стана тройна. — Удоволствие е за нас отново да се срещнем. — Както подобаваше на килограмите му, той дори говореше в множествено число. — Радваме се, че изглеждате отлично. Дано…
— Губернаторе — безцеремонно го прекъсна Хогбен и плесна с ръце. — Нека да оставим любезностите настрана и да се залавяме за работа.
Веждите на вожда се повдигнаха и той глупаво се ококори. Понрави му се как домакинът го издигна до цял губернатор, но смяташе, че поне половин час ще си говорят за времето. В неговия самоучител по френски всички английски благородници постъпваха точно така.
— Лорд Холбрук — авторитетно се намеси директорът на Отвъдморския емисионен институт, като леко се изправи в креслото и предизвикателно впери поглед над очилата си в стария Хогбен, — още веднъж настоятелно моля да си изясним, колко належаща е необходимостта да превръщаме тази малка и миролюбива отвъдморска територия на Франция в нещо като ядрен полигон. Съгласете се, че тази, меко казано, авантюра чувствително ще накърни бюджета на Френска Полинезия, като съответно рязко и, което е по-важно, абсолютно безразсъдно ще увеличи дефицита в бюджета на метрополията и ще отслаби позициите на френския франк на международните пазари.
— Тези дребни сметки вече ги правихме, господин Дювал! Нали не желаете Франция да се намесва в конфликт с Чечня! — озвери му се Хогбен, като съвсем изостави добрия тон. Беше му писнало да седи край това Женевско езеро и да се занимава с италианци, които се представят за англичани, и негри, които се правят на французи. — Или предпочитате чеченската мафия да започне терористични акции в любимата на всички ни Франция.