Симбиозата между лъвицата и новия й компютър даде такива потресаващи резултати, че оттогава Хък само пет-шест пъти се бе опитвал да я излъже, като внимателно следеше настроението й. И три пъти успя или по-скоро тя великодушно му позволи. Но избягваше да рискува за глупости. Така че сега Хък спря да се пули като теле в железница (поговорките май още му държаха влажно!), поразрови се по-дълбоко в спомените си от снощи и въздъхна с облекчение. Не беше излъгал за нищо. Просто бе премълчал един факт в края на разговора, когато неговата лъвица загуби всякакъв интерес към изповедта му. Джебчията и златната чаша изчезнаха в Нагасаки не просто така изведнъж, а благодарение на глупавото му честолюбие.
Като видя, че японците не ги пускат да пристанат на кея, ами трябва да висят като паяци на рейда, и опитите за преговори ще се разтакават от страна на шогуна, той прескочи за малко до Париж. Не че толкова му бе домъчняло за френската му любовница, колкото държеше да си седи на мястото в сената, когато провъзгласяват Наполеон за император. Та нали и Хък, меко казано, имаше пръст в тази работа. Все пак Наполеон беше момче с български корен.
Хък винаги гледаше да пробута напред сънародниците си. Било Христо Явашев и Христо Стоичков, или пък суровия конкистадор Алонсо де Охеда и създателя на компютрите Джон Атанасов. Да не говорим за маркиз дьо Ронсар и Бил Клинтън чрез бабите им. Е, като знаем до какви висоти достигнаха Шер и Андре Агаси в Америка или Силви Вартан и Гаро Кешишян в Европа, и на арменчетата удряше по едно рамо. Макар че, ако броим Жюл Паскен, Елиас Канети и госпожа Шамир всъщност и еврейчетата намазваха, особено ако корените им бяха от България.
Истината бе, че това „малко прескачане“ до Франция продължи повече от месец, защото по пътя дотам и обратно често се приземяваше да си похапва, пък и след церемонията имаше доста банкети, а любовницата му наистина бе зажадняла за неговите ласки. После разбра, че по време на коледните празници около техния кораб направо бъкало от джонки, пълни с предприемчиви японци.
Въпреки официалната им изолационистка политика!
Ясно ли ви е сега как „сонитата“ успяват да продават автомобили на американците в собствената им велика страна, дала на света такива гении като Хенри Форд и Ли Якока! Този факт е малко известен. Всъщност коледните базари ги измислиха японците, за да прибират парите на богатите руснаци по време на околосветските им плавания. Тяхната предприемчивост по-късно лиши американците от голям дял от световния пазар, но едва ли беше достатъчна компенсация, че отмъкнаха на Хък златната чаша.
Докато той се бореше със съвестта си, неговата лъвица сластно се протегна и в просъница така го близна по гърдите, че следващите часове се изнизаха като сън. Към десет часа сутринта Хък и Ана-Мария изоставиха активния нощен живот и преминаха към дневен режим: китайска закуска в леглото (пак благодарение на Фред и бързоногите му помощници), кафе, баня, традиционното заглеждане в огледалото от страна на Хък да не би очите му да са се издължили като бадеми от храната. След това заредиха няколко компактдиска в музикалната уредба — Дейв Брубек, Шарли Паркър, Майлс Дейвис — и всеки седна пред своя компютър: Ана-Мария да спечели малко пари от своите порнофилмчета в сегмента на Интернет за дивите животни, а Хък да си мисли за своите проблеми.
Да се чуди и да се мае човек какви луди пари изкарваше Ана-Мария със своите филмчета. Доходите й от тях вече догонваха резултатите от най-успешните й борсови спекулации. След като изчете всички книги на тема „Как се прави бизнес“ и ги анализира с помощта на компютъра си, тя ги изхвърли в кошчето за боклук и започна да следва три прости правила: Увеличавай приходите! Оптимизирай разходите! Мотивирай играчите! В резултат на това и тази къща беше нейна, и парите, с които Хък въртеше легалния си бизнес бяха нейни, и онази камара долари в контейнера, с която плати контрабандните ядрени бойни глави, и тя беше нейна. Финансово Хък вече бе толкова обезпечен благодарение на лесните пари на Ана-Мария, че напълно забрави неотдавнашния си фалит. Той дори можеше да си позволи да дава подкупи на шефа на изследователския център в Сиатъл, за да прикрива несполуките около появата на тяхното поколение.