Сър Арчибалд беше доволен както от милиардната годишна субсидия, отпускана от Ана-Мария на неговия изследователски център, така и от скромните петдесет хиляди долара на Хък, които всеки месец попълваха като майски дъжд личната му сметка. Добре, че овулацията на Ана-Мария настъпваше на три месеца веднъж. Хък не знаеше дали щеше да издържи чисто психически на всеки четири седмици да предава драгоценните си (от нейна гледна точка!) сперматозоиди. Тя държеше всеки път да са прясно замразени!
В изследователския център стотина човека симулативно бърникаха в генетичната им структура и зверски изтезаваха нейната яйцеклетка и неговите злощастни сперматозоидчета, за да открият при какво гигантско налягане, адска температура или висока влажност би могло да настъпи оплождане. Хък бе уредил със сър Арчибалд паралелно изследване в естествени условия и се увери, че това начинание е щура и безнадеждна работа, но не смееше да й го съобщи от страх тя да не го напусне!
Засега Ана-Мария сляпо вярваше в чудото, защото, както тя твърдеше, Хък бил нормален хуманоид, а не някакъв си ловец или бик за разплод.
— Скъпи, нали се разбрахме да изтеглиш парите в брой от сметката на Каймановите острови? — мило надвика тромпета на Майлс Дейвис в „Stuff“ неговата лъвица. — Виждам, че си натоварил контейнера на Бахамите.
Явно беше свършила с филмчетата за днес и се бе захванала за истинската работа. Хък надникна към нейния екран, макар да знаеше, че е права.
— Там товарно-разтоварните услуги и пристанищните такси са по-ниски. Спестил съм ти 2475 долара и нуждата пак да ме командироваш на Карибите.
— Скъпи, обожавам твоята пестеливост. Това е точно 0.0045% от цялата сделка. Никога няма да пропилееш наследството на рожбата ни. — Тя вдигна рижата си глава и дълбоките й като езера зелени очи обляха Хък с вълна от нежност: — Ще бъдеш страхотен баща… в командировка!
Той примълча какво мислеше по въпроса, защото си спомни за собствения си баща. Всъщност всичките каши, които Хък беше забъркал на тази планета за хиляда и триста години, бяха направо детски пюрета в сравнение с неговите буламачи. Понеже вечно и безпричинно се оплакваше, че му е горещо на повърхността, баща му си построи вила на две хиляди километра под земята и в изблик на глупаво остроумие се хвалеше наляво и надясно, че неговата мантия е най-голямата в материалната Вселена. Но това далеч не беше най-тъпата му слабост. Подобно на простосмъртните и той страдаше от манията в свободното си време непрекъснато да боядисва стаите и да размества мебелите. И това се бе оказало пагубно за човешката история.
Наскоро Лев Гумильов без малко да го разобличи. Като син на двама велики поети — Ана Ахматова и Николай Гумильов — той бе надарен с изключителна чувствителност. Лев Николаевич с лекота откри някои от осите на така наречения пасионарен тласък, който подтиква етносите да се развиват. Теорията му за произхода и вегетирането на етносите — етногенезата — бе направо блестяща.
На ненаучен език тя можеше да бъде предадена по следния начин: благодарение на чувствените импулси на биосферата етносите преминават през фазите на възход, прегряване, упадък, инерция, тъма и живуркане без капчица промяна. Да, ама понеже Лев Николаевич Гумильов му беше приятел, на Хък никак не му се щеше да го разочарова, защото този пасионарен тласък или чувствените импулси на биосферата не бяха нищо друго освен бояджийските изхвърленици на стария Хогбен, чийто механизъм на въздействие Хък така и не можа да проумее. Той от сума време натякваше на баща си да престане с цапаниците, които старецът величаеше като модерно изкуство, но Хогбен се държеше като склерозирала бабичка от бившия социалистически лагер, дето и от гроба гласува за комунистите. „Нали, казваше му Хък, твърдиш, че сте двама. Брат ти е създал приматите, а ти си ги дарил с разум. А къде е твоят разум?! Май чавка ти изпи ума, а? И престани да работиш с некачествени материали. Само замърсяваш биосферата! Защо като всички нормални хора не си купуваш разтворители от реномирани фирми, ами забъркваш боите с вкисналата си амброзия.“
По думите на Лев Николаевич, след всеки такъв разговор в света настъпваше уталожване на импулса в резултат на ентропията или системата губеше своята пасионарност поради съпротивата на околната етническа и природна среда. За съпротивата на етническата среда Лев Николаевич беше прав. И как нямаше да е прав, като на хората отдавна им беше писнало от баща му. Но Хък не беше съгласен Лев Николаевич да го величае като „природна среда“ и някой ден щеше да му го каже…