Големи проблеми имаха с това пътуване.
Първо, самоубийството на Шуин и изкуствено подклажданото напрежение между Чечня и Нуку Хива човъркаха Хък отвътре като стара язва след преяждане с лютивите деликатеси от родната му кухня. Ана-Мария, разбира се, му влизаше в положението и вече успя да му помогне да изпревари и да измести потенциалните купувачи при Скарлати, но не можеше да контролира всички фактори в конфликта само с помощта на интуицията и компютъра си. Нуждаеше се от лични или поне от мисловни контакти с най-важните участници. Докато следеше всичко отдалеч, имаше опасност не само тя, но и някой от останалите да извърши глупост.
Второто затруднение идваше от шенгенската виза. Хък трябваше да докара апаратурата за вземане на генетични проби с чартърен полет от Париж до Хартум. Единствено французите поддържаха някакво консулство в района, заради оръжието, което продаваха на всички наоколо. Но през 1996 г. никой не даваше виза на българин за страна от Европейския съюз. Пък и французите бяха изключително ревниви към конкуренцията в оръжейния бизнес. Наличните американски, руски, френски, немски, чешки и български паспорти на Хък не вършеха работа. Наложи се с помощта на черна перука и кафяви лещи на очите Хък да се преобрази в Хосе Гюлбекян — преуспяващ португалски бизнесмен от арменски произход. Целият свят знаеше, че фамилията Гюлбекян се интересува само от две неща: благотворителност и сафари.
Хък беше отвикнал да пътува с багаж, затова Ана-Мария му остави точни инструкции във файла SAFARI: колко са куфарите с нужната апаратура, всеки от тях с какъв цвят е, в кой куфар са документите, билетите и парите и кои куфари може да оставя на багаж, а за кои трябва непременно лично да се погрижи. След това потегли за Сиатъл.
Естествено в три часа след полунощ лабораторията на института беше пуста, но компютрите си работеха. Тях никога не ги изключваха — нали Ана-Мария плащаше за всичко. Тя седна пред познатия „Крей T3E“, бързо премина през всички пароли, прегази всякакви забрани и влезе в програмата за предстоящото генетично облагородяване на Хък. На пръв поглед всичко си беше както трябва. И третата симулация показваше, че точно в този ген на тринайсетия хромозом е разковничето на успешното оплождане. Нейната яйцеклетка вече радушно приемаше сперматозоидите на Хък. Поне на теория! Интуицията й я накара да провери всичко отначалото. Грешка в симулацията нямаше. И все пак Ана-Мария подсъзнателно усещаше, че има нещо нередно. Изглежда омайните земни планини и безбрежните морета бяха претъпили алдебаранския й инстинкт да подушва опасността от километри. Само пустинята можеше да го събуди.
Време беше да тръгва на лов.
Щом усети маранята и пясъка под лапите си, първата й мисъл бе, че най-после си е у дома. Тя щастливо се овъргаля в дюната. Бе знойно като в доменна пещ и сякаш пресованият въздухът дори не потрепваше. Пейзажът в тази част на Нубийската пустиня — а на нея всичко наоколо наистина й изглеждаше като дивен пейзаж! — беше удивително еднообразен: пясък, пясък и пак пясък.
Пясъчни хълмове, пясъчни дюни, пясъчни оврази, пясъчни русла на пресъхнали реки, пясъчни кладенци. И никакъв живот. Поне по пладне.
Ана-Мария се поразходи. Наистина в кафеникавия пясък не преобладаваше рижия, а сивия оттенък, но всичко й се струваше някак близко и родно. Рецепторите й жадно попиваха горещината и привичните миризми. Духът на пустинята я опияняваше.
Затича се, като редуваше прибежките с величествени лъвски скокове. Чувстваше се като риба във вода. За първи път изпитваше това чувство на Земята. Ана-Мария мислено си обеща поне два пъти в годината да идва тук. А защо с Хък да не обиколят цялата Сахара? Или най-добре — всички пустини на Земята. Само веднъж да се отърват от тая каша, в която се е забъркал, и веднага щеше да състави програмата.
Обзета от въодушевление, тя си избра най-високия от околните хълмове и хукна. Щом се изкачи на билото, се огледа. От тоя пустош по-пусто не можеше да бъде. Тогава се съсредоточи, както я беше учил Хък, и полетя.
Отгоре местността изглеждаше още по-еднообразна. Разликата бе само в околната температура. Във висините бе по-хладно — някъде към трийсет градуса по Целзий. Попадна на въздушно течение и я побиха тръпки. Все пак не всеки ден летеше и усещането беше непривично, но завладяващо. Имаше чувството, че току-що се е измъкнала от кабината на сауната и се е хвърлила в ледените води на басейна. Скоро взе да изпитва огромно удоволствие. Хък и летенето бяха двете й най-големи радости на Земята.