— А кой подкокороса германците да дадат цяла камара пари на Ленин, за да прави революция? — допълни, както се очакваше, баща му с победоносен вид.
— Ха! Първо, това си беше най-обикновена сделка и никой — нито аз, нито германците, нито дори ти! — никой не можеше да предвиди колосалните последствия. — Гласът на Хък застрашително набираше сила. Той едва се сдържаше да не избухне. — Второ, крайната ми цел, както добре знаеш, беше единствено да спра по-бързо Първата световна война. И, трето, благодарение на твоите неовладени емоции, въплътени в постна боя, разредена с вкиснала амброзия, идеите на един от многото редови германски философи, преписвал избирателно Кант, Хегел и кой ли не…
— Този тип на силни духом, напълно неметафизични хора се появява неизменно в историята — отново в просъница взе думата тъпият папагал. — В техни ръце е духовната и материална участ на всяка късна епоха. Те са създали вавилонския, египетския, индийския, китайския и римския империализъм. В такива епохи будизмът, стоицизмът и социализмът са узрели до завършени световни настроения, които за сетен път са съумеяли да завладеят и дълбоко да преобразят гаснещото човечество.
Гаднярът Освалд механично си цитираше барабар с правописните грешки!
— Ами ти защо накара онзи тип Георги Марков да емигрира? — добави ни в клин, ни в ръкав баща му и гордо се изпъчи като достоен съавтор на Шпенглер.
— Какво за Марков?! Аз ли съм виновен за Георги Марков? Това, наистина, е върхът на безобразието! Не стига, че хората вече не могат да ходят спокойно по улицата с чадъри заради теб, ами уби човека, само защото ходил на лов с любимия ти диктатор, а после взе да пише истината за него.
— Стига! — изсъска тихо баща му. — Няма да позволя на сополивия ми син да се пише по-голям католик от папата!
— Добре, че спомена папата! Щях да забравя. Защо трябваше да намесваш българите в атентата срещу папата? Само защото аз съм роден в България, нали?! Умря си от кеф да ме уязвиш по този начин. Искаш ли да знаеш истината? Истината е, че ти ревнуваш! И ревнуваш като разгонен носорог! — Хък си спомни как баща му преди час най-безцеремонно нахлу в личния му живот и гласът му взе да набира сила. — Ревнуваш, че хората боготворят само един от твоя род! Истинският създател на материалната Вселена! А тебе са те забравили. Светът се движи от материалното, а разумът, доколкото го има, отдавна не зависи само от теб и ти просто завиждаш на брат си. — Хък съвсем забрави благоприличието. — И, дявол да го вземе, завистта ти е първична и неподправена, като на някоя възпълничка клакьорка, която умира от завист, че погледите на всички момчета са впити в стройните разголени крака на празноглавата й съученичка, дето стои на един чин с нея и непрекъснато й преписва домашните!
— Хък!
— Татко!
— …тттатко — разсъни се Освалд и тутакси заклини.
Баща му напевно се провикна:
— Стига с таз кавга. Събудихме децата…
— Ами сега… — не се стърпя Хък.
— …ами сега — спря да заеква папагалът.
Баща му ловко приключваше всичките им разговори все по някакъв глупав, оперетен начин. Но този път Хък му беше приготвил малка изненада.
Разпадна се пред очите му.
11. Чингис хан
Прибра се бързо у дома, но не завари Ана-Мария във ваната, както обикновено по това време на деня. Коженият стол пред нейния компютър все още съхраняваше влагата от прекрасното й тяло и свидетелстваше, че тя не си е нарушила дневния режим, а само е съкратила стандартната процедура.
На неговия екран културно бе активирано кратко, делово съобщение от електронната поща:
Х.Х.
Тръгвам. Виж файла SAFARI
Докато възприемаше бавно написаното, защото умът му все още бе зает свирепо да спори с баща му, образът на екрана се разпадна и мястото му зае ново съобщение:
НЕГОДНИКО, КАКЪВ БЕШЕ ТОЗИ ФОКУС?!
ВСЕКИ НОРМАЛЕН СИН БИ ГО СПОДЕЛИЛ С БАЩА СИ!!
ВРЪЩАЙ СЕ ВЕДНАГА!!!
Хък машинално чукна само два клавиша, този път на кирилица, защото те активираха вируса, който беше напъхал по мрежата в компютъра на баща си преди седмица:
НЕ
Ще има да взема!
Нека сега си оправя компютъра цял ден.
Някъде в дълбините на сърцето си той все още таеше жалки остатъци от любовта към шантавия си баща. След като навърши осемнайсет години Хък прекара много щастливи мигове със стария Хогбен. Но през последния век баща му го изкарваше от кожата, защото от импулсивните му хрумвания пострадаха милиони хора.
Преди двайсетина години, когато старият Хогбен разбра, че комунистическата идея започва да губи почва под краката си, той спазари евтино душата на Робърт Максуел и дълго се подвизава под неговото име. И въпреки всичките каши, които успя да забърка, сега най-нагло се опитваше да се изкара дисидент. След практическия крах на комунизма обаче нещо в стария Хогбен се пречупи като суха клечка в края на лятото и той главозамайващо бързо взе да се вдетинява. Самоуби непотребното разплуто тяло на Максуел и сега явно си бе прикачил нова самоличност.