Хък безропотно се издигна над пясъчната дюна. Приличаше на летяща цифра „едно“ от много издължен серифен шрифт. Ана-Мария измъкна от куфара прекрасен макет на лъвски гениталии, достойни за всеки луксозния секс-магазин, и взе да ги размахва като примамка. Наложи се Хък да повтори три пъти всички операции, макар под зоркия поглед на любимата си отдавна да бе довел до съвършенство тяхното изпълнение. Най-после Ана-Мария се смили и прекрати инквизицията над злощастните лъвски атрибути:
— Добре! Слизай долу, че ми се зави свят от тебе.
Хък се закле никога вече да не се хваща на бас с нея. Тръшна се на пясъка и с плаха надежда попита:
— Уф! Смяташ ли, че той ще мърда чак толкова много?
— Знам ли? Във всички енциклопедиите пише, че реакциите на земните лъвове са абсолютно непредвидими — рече Ана-Мария. — Ей, нали ти дадох да прочетеш книгите на Даръл, Гжимек и Адамсън. Не ги отвори, нали? Даже африканския пътепис на Петър Берон не си прочел! И сънародниците си не уважаваш, лентяй такъв!
— Не ми остана време, скъпа — заоправдава се Хък.
— Ами тогава не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че всичко ще мине както трябва — философски заключи Ана-Мария.
— Хм! — промърмори под носа си Хък.
— Почини си добре. Ще започнем акцията в два часа следобед. Тогава са най-лениви.
Ана-Мария легна до него. Жаркото слънце милостиво се криеше зад короните на дърветата. Откъм Нил все още се носеше някакво подобие на прохлада. Тя нежно го погали и замърка. Любиха се плахо и свенливо като ученици преди тежко контролно упражнение. После Хък блажено заспа.
Сънува генетичната си структура във вид на огромна връзка разноцветни балони. Тя служеше за реклама на стрелбище в луна-парк. Пневматичната пушка му подаде негова състудентка в Краковския университет преди триста години. Не й помнеше името, нито как изглеждаше. И сега, както тогава, виждаше само очите й. Кой знае защо, Хък винаги помнеше очите на хората. Можеше да забрави нозете, бюста и дори походката на любимите си, но не и очите им. И сега в съня му изплуваха двата прекрасни сини режещи диаманта, от които някога му се подкосяваха краката.
Срещна я случайно в Краков. Тутакси се влюби и щом откри, че е студентка, и той се записа в университета. Но тя някак си не му даде възможност дори да я доближи. Всеки път, когато се разминаваха по коридорите, тя просто го изглеждаше. Ала Хък имаше чувството, че очите й проникват в душата му, а огненият й поглед изгаря тялото му. И той тутакси пожелаваше да й бъде роб до сетния си дъх. Но всичко свършваше дотам. И въпреки това беше прекрасно.
В съня си Хък пое с треперещи ръце пушката, простреля огромната мишена-лъв и получи правото да завърже още един балон на хромозомната реклама.
Събуди го лекият едва доловим мирис на топла храна. Той скочи с прекрасното чувство, че животът е хубаво нещо. Но след лекия обяд, наситен с въглехидрати, последва нова тренировка и постепенно приятното чувство изтлея.
— Готов си! — най-сетне отсече Ана-Мария и дори не му позволи да слезе на земята. — Следвай ме и го направи, както би го направил за последен път.
Акцията започна с промъкване по суша и по въздуха към нищо неподозиращия противник. Лъвското семейство спеше. Дори и най-малките нямаха сили за повече. С много пълзене като професионална барета по време на десант Ана-Мария търсеше удобна позиция. Според Хък това си беше чиста загуба на време, като знаеше на какво е способна неговата лъвица, но тя твърдеше, че обходните маневри я възбуждали и повдигнатият й тонус щял да улесни операцията.
В края на краищата Ана-Мария се добра по по-трудния, но естествен път до мъжкаря и взе да го побутва. Прозаичната й цел бе максимално да го отдалечи от законните му съпруги, но нищо не се получаваше. Мъжкарят само се облизваше на сън, долавяйки все пак божествения мирис на разгонена лъвица, и продължаваше да дреме.
След десетина напразни опита за физическо насилие тя се престраши и свенливо се отърка в него. После с два скока се отдалечи на пет-шест метра. Мъжкарят, който като всички лъвове си имаше проблеми с обонянието, но не и със секса, се надигна и лениво я последва. Той само веднъж удостои с учуден поглед мотащия се във въздуха Хък и повече не му обърна внимание. Прав беше. Такова животно нямаше.
Хък взе да се забавлява, кръжейки наоколо. След десетата комбинация от сластно отъркване и бягство, в която ученолюбивата Ана-Мария все повече се специализираше, тя успя да отдалечи мъжкаря само на петдесетина метра. Женските, пришпорвани от ревността, щяха да ги преодолеят за седем-осем секунди. А за успеха на предстоящата операция им бяха нужни цели единайсет секунди чисто време. Но мъжкарят категорично отказваше повече да се отдалечава от горичката и семейството си в тая жега.