След третия допълнителен и отново неуспешен опит Ана-Мария реши да рискува и даде знак на Хък да застане точно над тях. После се хвърли върху мъжкаря, обърна го по гръб с елементарна алдебаранска хватка и го възседна, така че гениталиите му да останат свободни зад гърба й. Те трябваше да попаднат в дългата ръка на съдбата.
Унизен, лъвът изрева протяжно и гръмогласно.
До осмата секунда всичко вървеше по график. Хък ловко успя да застопори бясно приритващите крака на изнасилвания мъжкар. В това време упойката, която Ана-Мария впръска през вратната жила на лъва, най-после подейства и той се изпружи. Сондата дори проникна цяла секунда преди графика в скъпоценните тестиси на нубийския донор.
И тогава връхлетяха четирите лъвици.
Поне триста килограма побесняла от ревност, озъбена плът се стовари върху Ана-Мария и механичната ръка. Костите на решената на всяка цена да си роди дете алдебаранска лъвица устояха, но титановата земна сплав поддаде. Най-долната става се изкриви под натиска на една от нубийските братовчедки само миг преди Хък да успее да прибере ръката. Тя безпомощно увисна като котва на цепелин, здраво приклещила сондата, пълна с така лелеяната лъвска семенна течност.
Патовото положение продължи цели седем секунди.
Трите лъвици се опитваха да счупят врата на Ана-Мария или поне да я изтласкат от гърдите на нещастния си, изпънат като мъртвец, съпруг, а четвъртата бе провиснала с цялата си тежест върху механичната ръка и с всички сили се мъчеше да прегризи осквернителя на семейното лоно.
— Направи нещо! — изкрещя със сетни сили задушаващата се Ана-Мария.
Хък вече бе изстрелял със свободната си ръка няколко дози от упойката срещу врага, но в мелето успя да улучи само две от разгневените съпруги и упойката свърши. Купчината от лъвски тела под него вече видимо се гърчеше по-бавно. Но дори Ана-Мария не можеше да преодолее тежестта на трите лъвици върху себе си. Пък и упойката изискваше няколко мига, за да подейства напълно.
Хък загуби още две скъпоценни секунди. По-точно не ги пропиля, а ги употреби да напълни устата си със слюнка. После с удоволствие се изплю в лицето на четвъртата ревнива съпруга. Този път улучи право в целта.
Нещастното животно бе толкова изумено от нахалството, че за миг отслаби натиска върху механичната ръка. Хък само това и чакаше. Миг преди лапите на ревнивата съпруга да докоснат пясъка, той се освободи от хватката й, издигна се на още два метра, застопори пръстите, стискащи сондата, измъкна китката си и, без да му мигне окото, хвана здраво с две ръце този скъпоценен, високотехнологичен плод на човешкия разум като най-обикновена тояга.
Макар че бе изработен от леки титанови сплави, шестметровият разчленен прът имаше инерция, която затрудняваше боравенето с него. Но все пак предимството вече решително беше на негова страна. Той успя да примами личния си опонент на два метра встрани, като размахваше тоягата под носа му. Унизената и оплюта лъвицата естествено жадуваше да я докопа и неразумно изостави бойното поле. Докато тя подскачаше и хищно му се звереше, Хък зае нужния ъгъл с пръта, събра всички сили и, пикирайки, замахна. Ударът му успя да отхвърли най-горната озверяла лъвица от камарата сплетени тела.
Това беше достатъчно. Ана-Мария се отърси от упоените съпруги и полетя със сетни сили към него като крещеше:
— Луд ли си?! Как можа да ги удариш със сондата! Мисли му, ако нещо си я повредил! Следващият път ти ще бъдеш долу!
Щастливо ухилен, Хък се зарея над горичката и размаха под носа й скъпоценната проба, взета с толкова труд и съхранена непокътната. От известно време май му беше станало навик да размахва какви ли не неща пред разярените лица на всякакви лъвици.
Всъщност, помисли си той, цялата акция беше леко безсмислена от научна гледна точка, защото клетъчна проба от всяко друго лъвско място щеше да им свърши същата работа, но Ана-Мария с присъщата й прецизност много държеше да пие вода от извора.
13. Фараоните
Слънцето успя да се измъкне от обкръжението на белите пухкави и къдрави облачета и милостиво огря терасата. Беше твърде високо и силите му стигнаха дотам. Зеленината над верандата бе твърде пищна и гъста, за да проникне през нея. Затова пък бризът свободно се разхождаше между плетените столове и маси и безплатно разхлаждаше наемателя в маранята.
Старият Хогбен се бе излегнал доволно в люлеещия се стол и на пръв поглед съсредоточено наблюдаваше слънчевите бликове по гребенчетата на полюшващите се води на Черно море. Но всъщност държеше под око глутницата дръгливи кучета на поляната. От личен опит знаеше, че щом в централната част на някой град започнат да се мотат на тумби безпризорни псета, тази страна е стигнала до дъното. Така изглеждаха на времето римските градове преди да ги завладеят варварите. Когато реши, че помиярите са се усмирили, той запрати нова пилешка кълка. Нещастните животинки мигом се разпиляха като пилци, защото бяха свикнали да ги замерват само с камъни. Хогбен се ухили доволно. Човекът от бившите български специални служби до него обаче бе свикнал с гледката и изобщо не я забелязваше.