— Че какво му беше лошото на комунизма? — риторично промърмори Хогбен и се размърда. — Къде на друго място по света можеш да наемеш десетстайна вила с овошна градина на пъпа на общинската морска градина, само на двайсет метра от морето, за триста долара на… месец! Е, с предплата за две години.
— Сега вече само в Куба и Северна Корея — подхвърли ченгето.
„А моят син си скъса задника да помага на идиотите да разрушат тази благодат!“ — помисли си старият Хогбен.
Той пак взе да се върти и ядосано оправи възглавницата под кръста си. Тия столове само на пръв поглед изглеждаха удобни. Конструкторът им явно не беше чувал за ергономия. Наистина, пълният контрол на държавата върху всичко носеше и някои неудобства, но те бяха за простолюдието. Хогбен си отбеляза наум, че трябва да нареди да сменят този скапан стол. Важното бе, че би Хък на собствената му територия. Тоя глупак не признаваше Нищото и продължаваше да смята България за своя родина. Как можа от собствените му гени да се пръкне такова изродче?! Нищо. Затова пък тъпкано му го върна. Леле, какви пирамиди построи на хиляда и петстотин километра на север от Кайро! Сигурно и Хеопс му завиждаше в гроба.
Поуспокоен от вдъхновяващия спомен, Хогбен отново взе да намества възглавницата под кръста и когато постигна относителен успех, си позволи да се отдаде на полудрямка в милостивите обятия на бриза.
Преди няколко години, докато търсеше оптималното средище, откъдето да се развихри с пълна сила, с помощта на това ченге Хогбен първо пусна в столицата на България далаверата с „австрийските застраховки“. Най-много участници обаче събра във Варна. За да премахне статистическата грешка, той разработи метода на преките продажби, известен още като „директния маркетинг на козметика“. Постепенно веригата му обхвана цялата млада и жадна за новости посткомунистическа страна в преход и скоро вече в добавка към козметиката агентите на Хогбен предлагаха тенджери и тигани. Тогава задейства по пощата от Пловдив класическата „Схема на Понци“. Всъщност това си беше неговата изчистена парична схема, а Понци просто му беше второразреден ученик от началото на века. Отново най-много баламурници се закачиха във Варна. Тука им викаха балъци, което ще рече лапнишарани.
Хогбен се засмя насън, като си спомни с колко труд наби в главата на Скарлати онази парола. Точно такива риби му трябваха. И той сериозно се заинтересува от този град на брега на Черно море.
По-заможните варненци се препитаваха от международния туризъм, плаваха като наемници на чужди кораби или търгуваха на ръба на закона с руснаците и останалите народности от някогашната „Империя на злото“. Първите две дейности бяха сезонни и за местните мащаби формираха значителни камари временно свободни средства. Третото препитание, улеснявано от близкия език на българи и руснаци и общата азбука, постоянно създаваше гигантски излишъци най-вече от далаверите с петрол, цигари и алкохол.
Виновна бе високата смъртност сред търговците от двете страни. Те мряха като мухи и този перманентен процес постоянно се стимулираше от посредниците — руската мафия, украинските бандити, чеченските терористи и българските мутри. Почти всички бяха ветерани от войната в Афганистан или бивши биячи и лакеи на тайните служби. Някои дори имаха олимпийски медали.
Симулацията на Хогбен показа, че тези природни явления формират само осемдесет и два процента от свободните средства. Той винаги залагаше на сигурно и преди година се появи лично в града, за да разбере какъв е източникът на останалите осемнайсет процента. Видя го с очите си при първата разходка. В града имаше строителен бум. С години лишени от правото на частно строителство, хората с лекота предплащаха на зелено бъдещите си еднофамилни жилища и предприемачите събираха купчини пари, които по някакъв начин трябваше да предпазят от галопиращата инфлация.
Да, Варна му предостави най-благоприятната почва за отмъщение. Тук, на собствения му терен, той унизи сина си и го накара да пълзи и да му се моли! Като проклинаше неудобния стол насън и наяве, старият Хогбен се надигна в мислите си и тръгна към окъпания в сянка и прохлада хол. Ченгето припряно го последва както преди година.