Първите му гости бяха като персонажи от „Сатирикон“ на Фелини. Сърбинът с орловия нос и месестите джуки го поздрави бързо, многословно и непонятно, ръкомахайки като вятърна мелница, а дребната куца, кривогледа и попрегърбена българка кимна, при което тялото и зае застрашителен ъгъл, та Хогбен едва не се втурна да я подпре, да не се строполи на пода.
— Добре дошли, дами и господа! — тържествено заяви в съня си той и гордо седна на най-представителното място в центъра на дългата маса. После с величествен жест прикани гостите си да заемат местата срещу него.
Ченгето се запиля някъде. След кратка суматоха, създадена от ощетената от бога българка, която с много труд зае прилична поза, можеха да започнат работа. Хогбен делово зададе ключовия въпрос:
— Е, готови ли сте да вложите по хиляда долара в начинанието срещу сто процента годишна лихва?
Всъщност се престараваше, защото гостите му прекрасно знаеха защо са тук. Дамата се смути от риторичния въпрос и мълниеносно огледа стаята, а джентълменът промърмори нещо, възмутен от витийството му, и заби нос в масата. Хогбен прие жестовете им за утвърдителни и продължи:
— За да ви демонстрирам простата схема, приемете, че четири минути са равни на една година.
Очите на събеседниците му заживяха щастливо в очакване на чудото, докато ченгето цъфна отново и тържествено постави до дясната му ръка стандартен часовник за шахматни бойни действия. Хогбен го включи с рязък и точен удар, погледна строго към достойните представители на двата съседни балкански народа и нареди:
— Парите!
Две хиляди долара чевръсто смениха собствениците си и се озоваха в стройни купчинки пред Хогбен. В това време ченгето въведе четири нови персонажа. Този път бяха доста по-качествени — съперниците на Пол Нюман от „Ужилването“. Освалд надлежно ги бе инструктирал в преддверието и те мълчаливо поставиха своя дан в стройната редица от купчинки по хиляда долара пред Хогбен. После заеха отредените им места на сцената.
Следващите осмина се оказаха от най-елитната порода. Просто бяха родени да партнират на Робърт Де Ниро в „Имало едно време в Америка“. Избраниците на Серджо Леоне също изпълниха ритуала и докато сядаха на местата си, дойде ред на подставените лица да излязат на сцената.
Под зоркия поглед на ченгето шестнадесет бодигарда внесоха своята лепта от парите на Хогбен в нагледния урок и се наредиха прави в шпалир зад гостите.
— И така, дами и господа, наближава времето първите да получат своята лихва.
Макар че Хогбен говореше тихо, всички прекрасно го чуваха. В тишината, която се възцари след появата на подставените лица, можеше да се долови и сърцебиенето на мравка. В следващия миг часовникът звънна.
— Както прекрасно виждате със собствените си очи, аз съм състояние да платя обещаната тлъста надбавка върху парите ви, дами и господа.
Хогбен обгърна с жест трийсетте хиляди долара на масата и побутна две хиляди от тях малко пред останалите по посока на любимците на Фелини. Усмихнат, той обходи със стъклен поглед мълчаливите си събеседници. Някои му кимнаха като добри ученици. Часовникът пак звънна. Хогбен повтори жеста си с две ръце, като този път други четири хиляди долара щръкнаха пред събратята си. Сега кимащите отличници станаха повече. Когато нови осем хиляди долара след поредния звън послушно последваха съдбата на първите, тишината стана гъста и лепкава като петмез.
След миг Хогбен я взриви:
— Нали разбирате какво ще стане само след минута, дами и господа! — патетично зададе той фаталния въпрос. Всички бъдещи фараони закимаха вкупом с изключение на дамата в средата. Тя просто се страхуваше, че ако засвидетелства разбирането си, може да се търкулне под масата. — Аз ще стана неплатежноспособен. И защо? — направи той драматична пауза. — Ами защото секна притокът на свежи пари.
В този миг ченгето спусна щорите към верандата и в хола страховито притъмня. Никой не помръдна. Само дето тишината отново се сгъсти като пресовани стърготини.
— Надявам се, че обичате да гледате научнопопулярни филми, дами и господа? — весело възкликна Хогбен, за да разреди малко напрежението. Време беше за най-съществената част от урока по история на Древния Египет. — Лично аз съм луд по киното, макар и от друг тип, защото филмът, който сега ще ви покажа, е строго научен.
Блестящото му творение за потенциалните възможности на финансовите пирамиди в черноморския град, градено цели три години и базирано главно на математиката, статистиката, народопсихологията и досиетата на ченгето до него, текна върху бялата стена на хола пред захласнатите очи на сбирщината от филмови персонажи. Те бяха избрани! Те се виждаха богати! Те бяха щастливи!