— Това е, дами и господа. Трябва да сте щастливи, че направихте най-доброто капиталовложение в живота си. Свободни сте да си тръгнете оттук и да създадете своите инвестиционни компании.
Никой все още не смееше да се надигне, а мнозина жадно попиваха мъдростите, които Хогбен щедро сипеше на главите им, макар че финалът на пиесата видимо започна да се разводнява.
— И още нещо трябва непременно да запомните. Внимавайте с арменците и особено с полуарменците. Те са много във вашия град и за жалост не са от най-лековерните. За всеки излъган арменец ще ви връщам — Хогбен направи щедър жест с ръка — по една десета от стойността на невалидните ви акции до изчерпване на лимита. Дано някой от вас да успее да спечели поне сто долара. Все пак съм чувал, че в България има един арменец-миньор — рече той накрая и отново глупаво се изхили.
И най-големият триумф рано или късно свършва.
Хогбен махна с ръка като вещ диригент и бодигардовете тутакси отстъпиха крачка назад.
Свенливо, един по един, членовете на дяволската дузина се измъкнаха, за да завъртят колелото докрай…
Старият Хогбен се събуди. Чувстваше се като император Василий Българоубиец след решителната битка при Беласица. Той беше избол очите на много повече от петнайсетте хиляди воини на Самуил.
14. Пакеекее
Хребетът в отсрещния край на долината се обля в червено и сякаш избухна в пламъци под лъчите на сутрешното слънце. Светлината набра сили и се промуши през гъстата бамбуковата паяжина. Птичият хор в джунглата на остров Фату Хива достигна кресчендо.
Хък измъкна босите си крака от вира с кристално бистра планинска вода и запристъпва с удоволствие по копринено гладката земя. Излегна се под първия хибискус и се загледа в горичката от другата страна на вира.
Едрите поне колкото топка за ръгби кокосови орехи падаха като зрели круши на неравни интервали. При първия порив на пасата, градушката се превърна в истински кокосопад. Хък се засмя и с пълни гърди вдиша свежия планински въздух. Душата му бе спокойна и блажено отпусната. Чувстваше се някак безгрижен и в пълна хармония с природата. Само да не прихванеше от леността на полинезийците, защото той не бе забравил тегобите си.
Преди да напуснат Африка, двамата с Ана-Мария скриха багажа в една пещера дълбоко в сърцето на Нубийската пустиня. Трябваше да продължат с джипа, защото нямаше как да пътуват извън времето със сондата. Взеха със себе си само скъпоценната проба от семенната течност на лъва и провизии. След двудневен преход се прехвърлиха в Чад. Там с лекота задигнаха един изоставен самолет на Международния червен кръст от бившата френска военно-въздушна база. Екипажът и членовете на хуманитарната мисия очевидно бяха избити по време на последните традиционни междуособици в Чад и после не се бе намерил храбрец, който да прибере машината.
Малко преди да кацнат в Швейцария, Ана-Мария се прехвърли директно от самолета в Сиатъл, за да не вземат да обвинят Хък в контрабанда със застрашени от изчезване тропически бозайници. Без нея той малко нескопосано се приземи на летището в Базел, но веднага щом предаде самолета на собствениците му, се превърна в истински герой. Едва успя да се отърве от поканите за участие в преки телевизионни предавания.
За награда шефовете на Червения кръст заплатиха самолетния му билет до Западното крайбрежие на САЩ. Хък прие жеста с подобаваща благодарност и без никакви угризения, защото във въображаемите си дрехи нямаше и пукната стотинка. Щом скъпоценната семенна течност най-сетне се озова в лабораторията на Сиатълския изследователски център, Ана-Мария бе готова на всичко за него. Всъщност тя се оказа свободна, защото подготовката на експеримента щеше да отнеме поне седмица.
Първо се погрижиха ядрените бойни глави да бъдат преместени на по-сигурни места в околностите на Порт Стенли и Рейкявик. Операцията бе сложна и Хък с основание се притесняваше, че трудно ще остане незабелязана, но все пак трябваше да направи нещо, за да затрудни достъпа на баща си до бойните глави.
После се прехвърлиха на Маркизките острови. Посетиха всичките тринайсет острова от север на юг, като издирваха следи от силози или транспортни средства с подготвяни за изстрелване междуконтинентални ракети.
Нищо не откриха.
Фактът, че на Западния фронт няма нищо ново доста ги смути. Нещо не беше както трябва. Хък не се примири и, щом стигнаха до най-южния и най-красивия остров Фату Хива, той си уреди среща с местния шаман Пакеекее срещу етоутемониеуатевасодисо, което на тукашния диалект означаваше „17,5 франка“ — цената на всяка услуга от край време във Френска Полинезия, неподвластна на инфлацията.