— А сега, приятели мои, искам да видите какъв подарък съм приготвил за моята Потовахине.
Той се оттегли в дъното на пещерата и се върна с някакво подобие на саксия. Цветето наистина беше необичайно красиво дори за огромното разнообразие в джунглата и Хък долови някакъв особен аромат, но на него в момента изобщо не му беше до никакви цветя. Сладката рижа муцунка на Ана-Мария обаче пламна от гордост.
Пакеекее церемониално поднесе на лъвицата цветето да го помирише. Тя затвори очи, вдиша дивното ухание и изпадна в странна летаргия. Отпусна се блажено и се унесе. Хък я гледа около минута, замислен за своите проблеми, и изведнъж се сепна. Понечи да я разтърси, но Пакеекее го спря:
— Няма и нищо, приятелю. Ей сега ще се върне в действителността.
И наистина след малко Ана-Мария се размърда и отвори очи:
— Хък, дори не можеш да си представиш какво преживях! Току-що прочетох „Мадам Бовари“ в оригинал. Не! По-скоро участвах в нещо като филм по „Мадам Бовари“, но не беше някаква си там холивудска адаптация в стил „Доктор Живаго“. Всичко беше съвсем истинско и го преживях лично. Точно по Флобер. Защото аз бях главната героиня. Разбираш ли? — Тя цялата се тресеше от вълнение. — Таоа, ти си вълшебник, ти си магьосник, ти просто правиш чудеса.
— Да — скромно рече Пакеекее.
Хък ги зяпаше и нищо не разбираше. По едно време традиционното му черногледство надделя.
— Това наркотик ли е, Таоа? — попита той и лицето на Ана-Мария мигом помръкна.
— Таоа? — почти проплака тя.
— Не, Кахануи! Не е наркотик, а осмото изкуство. Скъпа Потовахине — тържествено се обърна той към лъвицата, — ти напълно заслужено бе удостоена от тики с честта първа да държиш в ръцете си модерното изкуство на XXI-я век.
Ана-Мария чак замига от гордост и възхищение:
— Как го правиш, Таоа? Моля те, разкажи ми!
Хък не издържа и излезе да се разхожда на плажа.
Осмото изкуство! Нека Ана-Мария се забавлява с нейните глупости. Той имаше къде-къде по сериозни проблеми. Що за странна птица беше този шаман? От години Хък интуитивно го приемаше като истински и безкористен приятел, пред когото винаги може да изплаче болката си, а се оказа, че изобщо не го е познавал. Чудна работа, помисли си той. Дали пък наистина не беше магьосник? Глупости… И това ново изкуство?… Все пак трябваше да бъде благодарен, че Пакеекее изглежда можеше да контролира решенията на властите за ядрените бойни глави. Един товар бе паднал от гърба му, но другият му висеше като воденичен камък. Баща му пак мътеше водата около него този път под маската на лорд Холбрук. Защо му се струваше, че този Холбрук е американец?! А лордът посредник не се ли казваше Оуен? Хък беше толкова объркан, че дори не обръщаше внимание на страховито сипещите се от планината скални отломъци.
За кой ли път той се закле, че сега вече на стария Хогбен няма да му се размине.
15. Трифон
Срещата със Закаев се уреди много бързо, когато Хък спомена по радиостанцията имената Холбрук и Хогбен. Това окончателно премахна и последните съмнения за ролята на баща му. Хък вече нямаше никакви угризения. Само дето младите чеченски бойци го бавеха. Те не му разрешиха да се придвижи сам до планинската резиденция на шефа на сигурността. Много държаха да го придружават. При това цял час вече го друсаха в раздрънкания си джип с черна превръзка на очите. Мирното споразумение, подписано от Аслан Масхадов и генерал Лебед, бе крехко и те все още стриктно спазваха правилата за безопасност.
Какво ли правеше сега Ана-Мария, помисли си Хък. Бяха се разделили на Фату Хива. Тя само няколко мига се разкъсва между модерното изкуство на XXI-я век и изследователския център на сър Арчибалд. Естествено, победи майчиният инстинкт и тя запраши към Западното крайбрежие. Обеща при първа възможност да се появи. И Хък, изгарящ от нетърпение да разчепка бакиите на баща си, се озова в Кавказките планини по никое време — някъде към два часа след полунощ. Не му се прибираше в празната къща и реши да прекара нощта на открито. Но усойното убежище не бе за гол човек и бързо го отпрати у дома. Отвикнал да е сам в леглото, Хък дълго се въртя. Спа на пресекулки. По едно време в просъница пресметна часовата разлика и установи, че магазините в Грозни отдавна са отворили. Върна се.
Преди да се представи на оторизираните лица, взе пари на заем от един стар приятел и си купи модните тук дрехи в маскировъчен цвят, с които мъжете обичаха да се разхождат из все още димящите развалините на столицата на Чечня. Отровният дъх на войната се чувстваше навсякъде. За миг Хък суеверно се поколеба, спомняйки си докъде го бе довел онзи заем от три копейки, който му даде Цукерман-баща, но той мразеше да се мота гол сред военни. Някак си не беше прилично, макар за тях да изглеждаше униформен.