— Все пак, за да премахнем всякакво съмнение, господин Закаев, можем ли да приемем условно, че вие сте заръчали кибрит, а някой по веригата ви е превърнал поръчката в електронна запалка?
— Много близко сте до истината, господин Хогбен.
Закаев направи непривичен жест, който изобщо не се връзваше с досегашното му поведение. Той се почеса по темето! Нещо го беше извадило от равновесие
— И този някой е лорд Холбрук? Така ли да ви разбирам, господин Закаев? — настоя Хък, опипвайки почвата.
— Самозваният лорд Холбрук… — наблегна на епитета шефът на сигурността и след миг високо и заклинателно произнесе: — Ламя!
Хък трепна. Дори ако Ахмед Закаев беше скочил на крака и запял „Мила родино“, нямаше толкова да се стресне. Откакто бе влязъл в пещерата, тази дума непрекъснато бе на върха на езика му.
Въздухът в кабинета затрептя, наситен със статично електричество като пред началото на гръмотевична буря. Каменните стени на нишата в пещерата сякаш се отдръпнаха. Таванът се понадигна. Чу се трясък като от изпразване на електрически заряд и в кабинета на чеченския шеф на сигурността се материализира страшилище.
Беше стандартен дракон с две глави от приказките. Но в тясното помещение изглеждаше направо огромен. Хък и Закаев виждаха само предницата на туловището му със съскащите глави. Задникът на дракона с грамадната опашка се губеха някъде зад скалата. Въпреки пукотевицата никой от охраната не реагира. Изглежда бяха свикнали шефът им шумно да изпълнява задълженията си в кабинета.
Главите на чудовището едновременно зейнаха като в упражнение по синхронно плуване, стрелнаха се напред и налапаха до кръста двете човешки същества. Челюстите глухо щракнаха, драконът преглътна и доволно се облиза.
И стана чудо. Студеният, безизразен и бездушен Закаев весело и звучно се засмя. Холографният дракон обидено се отдръпна и приседна на задните си крака.
— Бях длъжен да опитам — съкрушено промълви дясната глава и клюмна тъжно от тавана.
— Всеки път го прави — допълни Закаев. — И никога не му омръзва.
— Така е програмиран — обясни Хък. — Как го открихте?
Той още не можеше да повярва на очите си.
— Имахме един български доброволец в нашата армия. Историк — оживи се и лицето на Закаев, когато спомена за хобито си преди войната. — С него обичахме да спорим тук в свободното си време най-вече за древната история. Веднъж му разказах чеченската легенда за Аждарха.
— Престани да ме наричаш с това глупаво име — обади се лявата глава. — Аз съм дракон.
— Защо тогава се отзоваваш на „Ламя“? — отново се развесели Закаев.
— Питай него — дясната глава се изплези на Хък.
— Точно това смятах да направя, ако не ме беше прекъснал. Та като му разказвах легендата за Аждарха — обърна се Закаев към Хък, а драконът недоволно изсъска, — българинът, който иначе беше много вежлив човек, но в научните спорове използваше доста остър език, ме обвини, че дрънкам шовинистични глупости. Това бил персонаж от иранската митология и истинското име на чудовището било Ажи-Дахак.
— Арменците го наричат Аждахак — обади се Хък.
Драконът пак изсъска.
— И аз това му казвах. Различните народи го наричат по различен начин. Но той настояваше, че сме откраднали легендата от Иран — пестеливо поклати глава Закаев. — Когато в края на краищата изплю камъчето, ми стана ясно защо толкова се запъваше като магаре на мост. Според него иранците също я бяха задигнали. Заимствали я от древните българи или прабългари, или протобългари — така и не можах да се оправя в тази каша, — докато те живеели в прародината си Илион, някъде в днешния Памир. И това било доказано от неговия учител Петър Добрев. Доста поспорихме. Българинът настояваше, че оригиналното му име е Ламя и то по-късно е влязло във всички цивилизовани езици. А тия, които го заимствали от първите крадци, го изкривявали. Така аз повтарях Аждаха, а той — Ламя и, докато се надвиквахме, Аждаха се появи.
Драконът си съскаше, а Хък не проумяваше как машинарията му се бе изхитрила да действа цели двеста години. Наистина едно време техниката се правеше много по-здрава, защото морално не остаряваше с такива темпове, каквито японците наложиха в днешно време, за да си продават електронните измишльотини. Но чак пък толкова?
— Моят приятел — продължи Закаев — ме обвини в циркаджийство. Дори ме обяви за най-долен шарлатанин. Той отказа да приеме всякакви ненаучни доводи дори във вид на холографни дракони и, възмутен, напусна чеченската армия.
— Как стана така, че още си живо и здраво, драконче? — обърна се Хък към чудовището.