16. Прелъстяването
Мудността на ония тъпанари от изследователския център в Сиатъл и прекомерното им желание да се презастраховат направо вбесиха Ана-Мария. Наложи се да остане до сутринта, за да им се накара хубаво. Принудена да използва конферентната видеовръзка от временно наетата им вила в планината, тя взе да проклина наум бавния стандартен компютър Пауър Мак 9500. А усилието да поддържа измислената си физиономия на екрана — комбинация от най-добрите черти на любимките на Хък Мишел Пфайфър, Мерил Стрийп и Шер — допълнително й изпили нервите.
Никой от центъра така и не можа да й обясни на какво се дължи разликата между първоначалния и следващите генетични тестове на Хък. Първата проба, разбира се, мистериозно беше изчезнала и ония натегачи не можеха повторно да я анализират. На тръгване се почувства омърсена от бюрократичността в науката, дори когато се крепеше единствено на частни инвестиции. Така че се материализира у дома направо във ваната и дълго се застоя там. Когато излезе от банята, завари в хола неканен гост.
Посещението никак не я очарова.
— Може да ви прозвучи невъзпитано, господин Хогбен, но все пак как влязохте? — в интонацията на гласа й се долавяше странна смесица от любопитство, възмущение и уважение към по-възрастния потенциален дядо на нейната дъщеря, за чието появяване на белия свят се налагаше да полага толкова усилия.
— Не се правете на дребнава, скъпа Ана-Мария. Прекрасно ми е известно колко сте великодушна.
Старият Хогбен се бе излегнал в креслото на Хък в почти същата поза като сина си и я зяпаше предизвикателно със студените си, немигащи очи. Нещо в неговия вид се стори много подозрително на Ана-Мария, но все още не проумяваше какво я дразни. Хогбен и Хък имаха много сметки за уреждане, но тя не бе сигурна, че Хък ще одобри самостоятелната й бурна изява на семейното поприще. Засега май беше най-добре просто да го държи изкъсо.
— Моля не ме наричайте скъпа — тросна му се тя. — Изобщо не съм в настроение да слушам разни тъпи ласкателства.
Старият Хогбен настръхна като петел, на когото оспорват първенството в курника:
— Не ме карайте да мисля, че съжителството със сина ми ви оказва толкова пагубно въздействие, Ана-Мария.
Тя спечели първата малка победа, като го накара да смени обръщението. Това и вдъхна допълнителна смелост да го уязви:
— Изглежда всичките ви мисли винаги започват с не, господин Хогбен? Това да не е атавистичен навик от тежкото ви обременено детство?
— Не. Тоест… да — успя да смутолеви Хогбен.
— В такива случаи се казва „де“, господин Хогбен. Това е най-простата комбинация от да и не, която човек използва, когато не знае какво да каже. Във всяка детска книжка го пише, та дори и сценаристите на анимационните филми го използват. Мислех ви за по-образован.
В отсъствието на Освалд старият Хогбен не беше много силен в софистичните спорове, но не това бе причината за лекото му объркване. По-скоро го притесняваше Ана-Мария. За първи път оставаше насаме с нея, а тя никак не му беше безразлична като жена.
Всъщност Хогбен бе готов да разтръби пред целия свят, че Ана-Мария е единствената причина да се озове непоканен в дома на сина си. Той я желаеше. Искаше в сравнително честен двубой да отнеме любовницата на сина си, да я спечели и да я нареди в леглото си до другата. От известно време бленуваше да си възстанови харема. Но моментът май не беше много подходящ. Хогбен не очакваше, че толкова лесно ще се усамотят. Беше скроил цяла дузина планове как да отпрати Хък, като го пусне по лъжлива следа в зависимост от хода на разговора. Настроен бе да се бори със зъби и нокти, да шикалкави, да спори, а ето че изведнъж бе дошло времето да ухажва и Хогбен трябваше да се пренастройва в движение. А той много мразеше обстоятелствата да му диктуват какво да прави. Беше свикнал всички да се съобразяват с него. Все пак нагонът надделя над самолюбието му.
— Донесъл съм ви цветя — бавно поде новата стратегия Хогбен, като се доизлегна в креслото с нехаен вид. — Не намерих ваза и ги натопих в една тенджера с вода в кухнята.
Ана-Мария разбра, че няма лесно да се отърве от него и се тръшна на дивана. Осъзнаваше, че е малко рязка, но за първи път виждаше стария Хогбен толкова мазен и усукващ се около нея. Това я смущаваше. Тя превъзмогна благонравието си и подхвърли:
— Цветята не бива да се късат, господин Хогбен. В краен случай могат да се отглеждат върху изкуствена почва — тя посочи към джунглата в зимната градина.
Стария Хогбен взе нервно да потропва с крак и ехидно подметна:
— А пресен опашен плавник от млада акула-мако, може ли да се пържи по древна китайска рецепта или и това противоречи на екологичния ви морал, скъпа?