Компютърът пое в обратната посока, премина през четири банки в Сиатъл, в Ню Йорк, на Бахамите и на Каймановите острови, като по пътя направи на салата цяла дузина пароли и защити, и стигна до първоизточника.
Беше Хък!
Ана-Мария клюмна. Едва сдържаше сълзите си. Хогбен тутакси се възползва от състоянието й, пристъпи тромаво като напращяла от страст горила и взе да я милва по главата. Ана-Мария не обърна никакво внимание на ласките му. Тя като луда взе да открива нови сметки, прехвърляше в тях милиарди долари и после закриваше старите, като ловко заличаваше всички следи. Купи си нова къща в Швейцарските Алпи и я обзаведе с най-новите модели компютри, което намери на пазара.
Хогбен стана по-настойчив. Той прекара сластно ръка по тялото й. Лъвицата внезапно му се озъби. Стреснат, натрапникът се отдръпна и стъклените му, немигащи очи придобиха стоманен блясък. Пак направи тъпото вълшебство с щракване на пръсти и този път в клетката се озоваха Ана-Мария и компютърът.
Следващата магия не беше толкова забавна. Като се заля в сардонически смях, Хогбен побеля и се изтъпани насред хола гол, голеничък и рунтав като овца. Между краката на бялата маймуна щръкна почти двуметров фалос. Или поне на Ана Мария й се стори толкова голям. Насочвайки го с две ръце към златните решетки, той изрева и връхлетя върху нея. Гигантският мъжки атрибут се промуши в клетката и… увисна във въздуха.
Ана-Мария беше изчезнала. Хогбен взе да се озърта като луд и съзря обекта на своите желания свит на дивана. Тя го гледаше уплашено като хлапе, попаднало за пръв път в зоологическа градина.
— Аха, значи ти научи онзи глупак на този фокус — изрева Хогбен, докато се мъчеше да измъкне фалоса от клетката, но атрибутът му май се бе заклещил между решетките. — Така си и мислех. Той е прекалено тъп, сам да го измисли.
Хогбен най-после престана да си играе с пишката. След миг се преобрази и отново доби благопристойния вид на беловлас професор от Кембридж. Ана-Мария не виждаше душата му. А тя си оставаше черна и с нагона на неговия голям приятел Лаврентий Берия.
Унизената лъвица взе да трепери на дивана и старият сатир смени тактиката:
— Виж какво, пиленцето ми. Няма смисъл да бягаш от мен. Никой не е избягал от Хогбен, защото само глупаците бягат от хубавото.
Ана-Мария вече се тресеше и дълго сдържаните сълзи накрая рукнаха като порой. Старият Хогбен се обърка. Нагонът го напусна и той се превърна в загрижен свекър, който трябва да успокоява прелъстената си и изоставена снаха. Обаче не му бе писано да изпълни тази малко непривична за него роля. Още щом направи първата крачка и Ана-Мария изчезна. Хогбен се повъртя още малко в хола, докато осъзнае, че вече няма никаква работа тук, и си тръгна.
Когато два часа по-късно Хък се прибра у дома, нямаше никакви следи от омерзителната случка. Само телефонът звънеше като на пожар. Фред Лю силно обезпокоен му заобяснява, че поръчката отдавна е изпълнена и четирите бързоноги синчета на главния готвач вече три пъти идвали да я доставят, но никой не им отварял проклетата врата. Прекрасната храна, приготвена с толкова усилия, вече изстинала, но той не бил виновен за това и много молел да го извини пред Ана-Мария, ако е станало някакво недоразумение.
Хък го успокои, остави външната врата отворена и се пъхна в банята. Когато излезе след десетина минути, масата в трапезарията беше отрупана с безброй чинийки, пълни с добре познатите китайски вкусотии, но къщата си бе все така пуста.
Той се излегна в спалнята и неусетно задряма. Стресна се след половин час. Къщата беше тихо като църква. С мъка стана. Надникна първо в банята, после в хола, накрая в кухнята и трапезарията. Храната си седеше недокосната и напълно изстинала. Хапна няколко залъка и се върна в хола.
Никак не му харесваше тая работа. От обърканите обяснения на любезния Фред остана с впечатление, че Ана-Мария е поръчала вечерята, а ето, че повече от час се губеше някъде. Той не можеше да си представи какво може да й отвлече вниманието дотолкова, че да остави любимата си вечеря да изстине. Само така лелеяното чедо, дето онези шарлатани в Сиатъл се опитваха да изфабрикуват от негодното му семе, можеше да съперничи на пресен пържен опашен плавник от акула-мако.