— Съжалявам, мистър, но ми казаха да плащам за покровителство на шайката на Грисън… казват, че ако създаваш неприятности, те ще се погрижат за нас.
Роко вече изпадаше в полуда. Реши да направи нещо. Посети клуб „Парадайз“ и се представи.
Мама Грисън го прие в канцеларията си. Там бяха Слим и Еди, които го наблюдаваха с презрение. Роко застана пред бюрото на Майчето и внимателно сложи бомбето си на пода. Погледна я съвсем безизразно и тя отвърна на погледа също без интерес.
— Имам три таксита — започна меко той. — Мислех си, че може би ще мога да ви върша някаква работа. Моите шофьори возят хора до клубовете и им препоръчват добрите места. Не можем ли да уредим нещо по това?
— Имаме толкова таксита, колкото си щем… ако искаме още — ще ги пуснем на пътя. Не търсим конкуренти, ама ако се появят, ще бъдат изтикани — отвърна Майчето.
Роко повдигна извинително рамене.
— Моите таксита са добри — започна отново той.
Майчето приключи разговора.
— Ти чу к’во казах. Ний се настанихме и ний сме шефовете тука. Ако не ти харесва… кажи си и ний ще уредим това.
Роко се наведе, за да си вдигне шапката. Лицето му беше безизразно. Не можеше нищо да стори.
— Мислех, че ще можем да направим нещо, но не става… нали?
— Не! — отвърна Майчето и сложи точка.
Роко се върна към лотарията, но си имаше големи неприятности. Даде си дума, че когато се появи възможност, а той бе достатъчно предан на съдбата, за да вярва, че възможност ще се появи, ще уреди разногласията по свой собствен вкус.
Една седмица след първия си разговор с Майчето Роко бе въведен в клуба от един негов член. Истинската работа започваше едва след театралните представления в града. Една малка група безделници се забавляваше с игра на барбут. Като се присъедини към тях, Роко се намери до една дебела блондинка, с която в миналото бе имал съвсем интимни отношения. Той се зарадва, че я открива отново, тъй като тя бе изключителна в леглото, въпреки че изглеждаше огромна като жилищен блок.
Еди не играеше, но се въртеше около масата, като се перчеше с новия си смокинг. После отиде до гардероба.
— Ана не се ли е мяркала още? — попита той.
Момичето на гардероба четеше евтин любовен роман. Тя вдигна нетърпеливо поглед и поклати глава. Точно тогава Слим се затътри нагоре по стълбите. Жълтеникавите му очи бяха полупритворени от умора.
— Как си Слим? — попита Еди. — Да си виждал Ана?
Слим се облегна на стената.
— Не, не съм я виждал — отвърна той с безразличие, — ще дойде.
— Някои от момчетата вече нахълтаха — осведоми го Еди. — Вътре са, играят барбут.
— Селска работа — рече подигравателно Слим.
— Роко е там и си е намерил едно момиченце.
Слим рязко вдигна поглед.
— Роко? К’во търси той тука?
— Роко си го бива… няма да направи нищо. Страхува се от нас.
Слим настръхна.
— Роко е двуличен кучи син. Не го искам тука.
Еди вдигна рамене.
— Той харчи мангизи тука, така че какво, по дяволите, искаш?
Слим мина покрай Еди и влезе в ресторанта. Там се промъкна до масата, на която играеха. Роко се забавляваше. Едрата блондинка седеше близо до него, кикотеше се и бърбореше като маймуна. Слим се изсмя подигравателно и блондинката, вдигайки поглед, го видя.
— Здрасти, хубавецо, нещо си кисел, а?
Слим стоеше съвсем спокойно.
— Кажи на курвата си да не ми досажда — обърна се той към Роко.
Роко престана да се усмихва. Лицето му се изопна.
— К’во каза?
Другите на масата тихо отместиха столовете си назад и се спогледаха неспокойно.
— Кажи на курвата си да не ми досажда — студено повтори Слим.
Роко бавно се изправи. Беше два пъти по-дребен от Слим, но бе вбесен. Жълтеникавите очи на Слим въобще не събуждаха страх у него. Служебната врата в края на помещението изведнъж се отвори и от там изскочи настръхнала, с пистолет в ръка, мама Грисън.
— Стига глупости — изкрещя тя. — Роко, махни т’ва русо дрънкало от тука, а ти, Слим, отивай по дяволите горе. Много хубаво! Разправии в мойто заведение. Няма да го позволя, да ви е ясно!
Напрежението се разсея, дори Роко успя да се усмихне.
— Той излезе с блондинката си, а останалите от бандата се пръснаха. Звънецът долу започна да се обажда на пресекулки. Майчето отпусна пистолета и отиде към кухнята да задвижи работата. Трима измъчени музиканти се качиха на ниския подиум и започнаха усилено да свирят джаз. Отнякъде изникнаха келнери и заеха местата си. Сцената беше готова за поредното нощно представление.
Слим, който все още се чувстваше озлобен, отиде горе. Влезе в една стая на края на коридора. Мис Бландиш пилеше ноктите си пред огледалото. Стаята беше богато мебелирана с лош вкус и изглеждаше като налудничав филмов декор. Мис Бландиш седеше облечена, в копринен пеньоар, кръстосала дългите си крака. Пеньоарът се разтваряше на коленете, но тя не направи опит да ги покрие, като чу, че влиза Слим. Дори не вдигна поглед, а продължи да пили ноктите си, сякаш той не бе влязъл.