Както и всичко, което не може да се докосва с ръце и да се вижда с очи, Твоят дар ще расте в зависимост от това как го използваш. Отначало ще можеш да правиш това само тогава, когато виждаш птици, с които да полетиш. Но после, когато дойде умението, Ти ще се научиш да летиш с птици, които не виждаш — и, в края на краищата ще забележиш, че не Ти е необходим нито пръстен, нито птица, за да летиш насаме със себе си по-високо от спокойствието на облаците. И, когато този ден настъпи, Ти си длъжна да предадеш този дар на този, който ще може да го използва, който може да осъзнае, че е важно само това, което е създано от истина и радост, а не от метал и стъкло.
Рей, в този Твой особен-ден-в-годината аз празнувам заедно с Тебе за последен път, узнавайки това, на което ме научиха нашите приятели — птиците. Аз не мога да идвам при теб, защото аз вече съм тук. Ти не си малка, защото Ти вече порасна, Ти, както и всички нас, прескачаш от живот към живот, радвайки се на това, че живееш.
Ти нямаш рожден ден, защото винаги си живяла; Ти никога не си се раждала и никога няма да умреш. Ти не си дете на тези хора, които наричаш баща и майка.
Ти си им спътница в това ярко пътешествие, пълно с приключения, целта на което е да опознаеш същността на вещите.
Всеки подарък от приятел — това е пожелание за щастие, в това число и този пръстен.
Лети свободно и радостно над вечността от тази страна на рождението, и ние ще можем да се срещнем с теб и сега, и винаги, когато пожелаем, сред един огромен празник, на който няма край.