— Стани — заповяда ми той.
— Не чуваш ли? — неистово изпищя Инид. — Застреляй го!
— Мамо, може би ще бъде по-логично да го сложим в колата при другите.
Тя се замисли.
— Не, няма да стане. Те трябва да отидат в езерото без него. Така е по-добре. Ще трябва да го убием на друго място.
Клейтън се промъкваше покрай шевролета, като се подпираше на ръце. Все още изглеждаше така, сякаш щеше да припадне.
— Мисля, че… ще припадна — каза той.
— Тъпо копеле! — извика Инид. — Трябваше да останеш в болницата и да пукнеш там.
Тя трескаво въртеше глава насам-натам, за да следи какво става, и си помислих, че може да си скърши врата. Дръжките на инвалидната й количка се виждаха през стъклото на задната врата. Земята беше твърде неравна, за да си прави труда да я изкара навън и да се придвижва с нея.
Джереми беше принуден да избира дали да ме държи под око, или да изтича да помогне на баща си, и реши да се опита да направи и двете.
— Не мърдай — заповяда ми той и без да ме изпуска от прицел, заотстъпва назад към шевролета. Приготви се да отвори задната врата, за да седне баща му, но там беше инвалидната количка, затова открехна предната. — Седни. — Погледна баща си и после мен.
Клейтън направи още две-три крачки и се отпусна на седалката.
— Имам нужда от вода — каза той.
— Престани да се оплакваш, за бога — скастри го Инид. — Вечно искаш нещо.
Успях да стана и се приближих до колата на Синтия. Тя седеше зад волана, а Грейс беше до нея. Не можах да ги видя добре, но двете седяха сковано, сякаш бяха завързани.
— Скъпа — прошепнах аз.
Очите на Синтия бяха зачервени, а по лицето й имаше следи от засъхнали сълзи. Грейс продължаваше да плаче.
— Той каза, че е Тод, но не е — рече Синтия.
— Знам, но това наистина е баща ти.
Тя погледна надясно към мъжа, който седеше в шевролета, и отново се обърна към мен.
— Не. Може би прилича на него, но не е баща ми. Вече не е.
Клейтън чу думите й и засрамено наведе глава.
— Имаш право да мислиш така — съгласи се той, без да я поглежда. — На твое място и аз бих направил същото. Мога да ти кажа единствено колко много съжалявам, но не съм толкова стар и глупав да мисля, че ще ми простиш. Дори не съм сигурен дали трябва да го сториш.
— Махни се от колата — предупреди ме Джереми, заобиколи тойотата и насочи пистолета към мен. — Стой назад.
— Как можа да го направиш? — обърна се Инид към Клейтън. — Как можа да завещаеш всичко на онази кучка?
— Заръчах на адвоката да не ти показва завещанието, преди да умра. Сега ще трябва да си търся друг адвокат — измъчено се усмихна Клейтън.
— Той беше на почивка — отвърна Инид. — Отбих се в кантората, казах, че искаш да прегледаш завещанието още веднъж в болницата, и секретарката ми го показа. Неблагодарен кучи син. Посветих ти целия си живот, а ето какво получавам.
— Да го направим ли, мамо? — попита Джереми. Стоеше до вратата на Синтия и вероятно се подготвяше да се наведе през стъклото, да запали двигателя, да включи на скорост, да се дръпне встрани и да гледа как колата полита към пропастта. — Хей, мамо, не трябва ли да са развързани? Няма ли да изглежда странно, ако са завързани в колата? Не трябва ли да изглежда така, сякаш… нали знаеш… тя сама се е хвърлила?
— Какви ги бръщолевиш? — изкрещя Инид.
— Не трябва ли първо да ги ударя по главите, за да изгубят съзнание?
Не можах да се сетя какво друго да направя, освен да се нахвърля върху Джереми, да се опитам да му взема пистолета и да го насоча към него. Може би той щеше да ме простреля и да умра, но ако това означаваше да спася съпругата и дъщеря си, не ми се стори лошо решение. След като Джереми бъдеше отстранен, Инид нямаше да бъде в състояние да направи нищо, защото не можеше да движи краката си.
— Знаеш ли какво? — попита Инид, без да обръща внимание на Джереми. — Никога не си оценявал какво правя за теб, Клейтън. Ти си неблагодарно копеле от мига, в който те срещнах. Безполезен, негоден за нищо нещастник. И на всичко отгоре неверен. — Тя поклати глава неодобрително. — Това е най-лошият грях от всички.
— Мамо? — отново се обади Джереми. Едната му ръка беше на дръжката на вратата от страната на Синтия, а с другата бе насочил пистолета към мен.
Реших, че когато се наведе в колата, поне за секунда ще бъде с гръб към мен. Ами ако успееше да удари Синтия и Грейс и включеше на скорост, преди да му отнема оръжието? Можех да го обезвредя, но не и да спра колата.