Выбрать главу

Трябваше да действам незабавно…

В същия миг чух, че моторът на шевролета запали.

— Какво правиш, по дяволите? — изпищя Инид. — Угаси го!

Клейтън не й обърна внимание и както седеше зад волана, спокойно се обърна наляво и погледна Синтия. Усмихваше се. Кимна на дъщеря си и рече:

— Никога не съм преставал да те обичам и да мисля за теб, майка ти и Тод.

— Клейтън! — изпищя Инид.

Той насочи поглед към Грейс. Очите му се виждаха точно над вратата.

— Иска ми се да те бях опознал, Грейс, но без никакво съмнение знам, че с майка като Синтия ти си страхотно момиче. — После се обърна към Инид. — Сбогом, нещастна дърта вещице — каза той, включи на скорост и настъпи газта.

Двигателят изрева. Шевролетът се устреми към ръба на скалата.

— Мамо! — извика Джереми, побягна и се изпречи на пътя на колата, като мислеше, че може да я спре с тялото си. Вероятно реши, че шевролетът е потеглил, защото Клейтън неволно е освободил ръчната спирачка.

Но случаят изобщо не беше такъв. Клейтън се опитваше да провери каква скорост ще развие за десетте метра между него и пропастта.

Колата блъсна Джереми и го метна на предния капак. Той остана там, докато Клейтън седеше зад волана и Инид пищеше до него, а шевролетът излетя от скалата.

Едва след няколко секунди чухме как цамбурна във водата.

49

Трябваше да преместя хондата на Клейтън, за да освободя място да изкарам тойотата на Синтия. Тя седна на задната седалка, за да държи Грейс в прегръдките си по време на дългото пътуване обратно на юг до Милфорд.

Знаех, че трябваше да извикам полицията и да изчакам да дойде, но решихме, че най-важното е да заведем колкото е възможно по-бързо дъщеря ни у дома, където се чувстваше в най-голяма безопасност. Клейтън, Инид и Джереми нямаше да избягат. Още щяха да бъдат на дъното на езерото, когато се обадех на Рона Уедмор.

Синтия искаше да отида да ме прегледат в болница и не изпитвах съмнения, че трябва да го направя. Ребрата ме боляха силно, но от друга страна, изпитвах огромно облекчение. Щом ги оставех двете с Грейс у дома, щях да отида в болницата в Милфорд.

Не разговаряхме по пътя. Предполагам, че и Синтия, и аз мислехме за едно и също нещо и не искахме да обсъждаме нито случилото се сега, нито това преди двайсет и пет години пред Грейс. Тя беше преживяла достатъчно и трябваше да си бъде вкъщи.

Успях обаче горе-долу да разбера какво беше станало. Синтия и Грейс отишли в Уинстед и се срещнали с Джереми на паркинга на „Макдоналдс“. Казал им, че има изненада за тях. Бил довел майка си. Намекът, разбира се, означавал, че е довел Патриша Биги.

Замъкнал стъписаната Синтия в шевролета и щом двете с Грейс се качили, Инид насочила пистолет към дъщеря ни. Заповядала на Синтия да кара към каменоломната и заплашила, че иначе ще убие Грейс. Джереми ги следвал с тойотата.

Стигнали до ръба на пропастта и Джереми ги завързал за предната седалка в тойотата, подготвяйки ги за пътуването в отвъдния свят.

А после сме пристигнали ние с Клейтън.

И аз й разказах накратко какво съм научил, как съм отишъл до Йънгстаун, как съм намерил баща й в болницата и всичко за случилото се в нощта, когато бе изчезнало семейството й.

Как са простреляли Винс Флеминг.

Веднага щом се приберях у дома, щях да се обадя, за да проверя как е той. Нямах желание да отида на училище, да видя Джейн Скавуло и да й съобщя, че единственият човек, който през годините се е държал свястно с нея, е мъртъв.

А що се отнасяше до полицията, много се надявах детектив Уедмор да повярва на всичко, което щях да й разкажа. Сам не знаех дали аз бих повярвал, ако не го бях преживял.

Ала все още нещо не се връзваше. Не можех да се отърся от спомена за Джереми, насочил пистолета към мен, но без да е в състояние да натисне спусъка. Със сигурност не беше показал такова колебание към Тес Берман и Дентън Абагнейл.

И двамата бяха убити хладнокръвно.

Какво каза Джереми на майка си, докато стоеше надвесен над мен? „Не съм убивал никого досега“.

Да, точно така.

* * *

Когато за пореден път минавахме през Уинстед, попитахме Грейс дали й се яде нещо, но тя поклати глава. Искала да се върне у дома. Синтия и аз се спогледахме разтревожено. Трябваше да заведем Грейс на лекар. Тя беше преживяла травмиращ инцидент и може би бе получила лек шок. Не след дълго обаче заспа и не показа признаци, че сънува кошмари.