— Не исках да я убивам.
— Но си го направил, при това много добре.
— Мислех, че бездруго умира. Нямаше да й открадна много време. А после, след като го направих, ти ми каза за резултатите от последните изследвания и че всъщност тя не умира.
— Роли…
— Тес беше дала бележката и пликовете на детектива.
— И ти взе визитката му от таблото в кухнята на Тес.
— Обадих му се и си уговорихме среща в закрития паркинг.
— Убил си го и си взел куфарчето му с всичките книжа.
Роли наклони глава наляво.
— А ти как мислиш? Смяташ ли, че след всичките тези години отпечатъците ми са останали по пликовете? Или може би слюнка, когато съм ги запечатвал?
Вдигнах рамене.
— Кой знае? Аз съм само учител по английски.
— Отървах се от тях за всеки случай.
Наведох глава. Не само изпитвах болка, но ме обзе и безмерна тъга.
— Роли, ти ми беше добър приятел много дълго време. Знам ли, може би дори щях да си държа устата затворена за ужасната ти грешка преди повече от двайсет и пет години. Вероятно не си искал да убиеш Кони Гормли и е станало случайно. Щеше да ми бъде трудно да живея с мисълта, че те прикривам, но може би бих го направил — за приятел.
Той ме погледна предпазливо.
— Но ти уби лелята на съпругата ми, чудесната, мила Тес. И не спря с нея. Няма начин да позволя да ти се размине.
Роли бръкна в джоба на дългото си яке и извади пистолет. Запитах се дали е онзи, който беше намерил в училищния двор при бирените бутилки и тръбичките за крек.
— За бога, Роли.
— Качи се горе, Тери.
— Не говориш сериозно.
— Вече си купих караваната. Всичко е уредено. Избрах лодка. Остават ми само няколко седмици. Заслужавам прилично пенсиониране.
Направи ми знак да се кача по стълбите и ме последва. На половината път се обърнах внезапно и се опитах да го ритна, но бях твърде бавен. Роли отскочи едно стъпало назад и продължи да ме държи на прицел.
— Какво става? — извика Синтия от стаята на Грейс.
Влязох вътре. Дойде и Роли. Синтия, която се беше навела над бюрото на Грейс, отвори уста, когато видя пистолета, но не можа да каже нищо.
— Роли е убил Тес — казах аз.
— Какво?
— И Абагнейл.
— Не мога да повярвам.
— Попитай го.
— Млъкни — заповяда Роли.
— Какво ще направиш, Роли? — попитах аз и бавно се обърнах до леглото на Грейс. — Ще застреляш и двама ни? И Грейс? Мислиш ли, че може да убиеш толкова много хора и полицаите да не се досетят?
— Трябва да направя нещо.
— Милисънт знае ли, че живее с чудовище?
— Не съм чудовище. Допуснах грешка. Пийнах повечко, жената ме предизвика, настоя да й дам пари и просто се случи.
Лицето на Синтия се зачерви. Очите й се отвориха широко от изумление. Сигурно не вярваше на ушите си. Преживя твърде много за един ден. За разлика от посещението на мнимата ясновидка този път тя наистина се ядоса. Изкрещя и се нахвърли върху Роли, но той беше подготвен, удари я с пистолета в лицето и я повали на пода до бюрото на Грейс.
— Съжалявам, Синтия — каза той. — Съжалявам.
Реших, че в този миг мога да се справя с него, но Роли отново насочи пистолета срещу мен.
— Господи, Тери, никак няма да ми бъде приятно да го направя. Наистина. Седни на леглото.
Отстъпих назад и седнах на ръба на леглото на Грейс. Синтия се опитваше да се изправи. От раната на бузата й течеше кръв.
— Хвърли ми възглавница — заповяда Роли.
Аха, ето какъв бил планът му. Да сложи възглавница пред дулото на пистолета, за да заглуши шума.
Погледнах Синтия. Тя незабелязано пъхна ръка под бюрото и леко ми кимна. В очите й имаше нещо. Не беше страх, а нещо друго, сякаш ми казваше: „Вярвай ми“.
Протегнах ръка към възглавницата на Грейс. Беше специално избрана за нея, с луна и звезди на калъфката.
Подхвърлих я на Роли, но малко пред него и той направи половин крачка да я хване.
В същия миг Синтия се изправи. В ръката си държеше нещо — дълго и черно.
Скапаният телескоп на Грейс.
Тя замахна през рамо, за да набере скорост, и удари Роли по главата с прочутия си бекхенд, като вложи всичко от себе си и дори повече.