— Господин Арчър — рече тя, протегна ръце и ме докосна точно под раменете — характерният й похват. — Всичко наред ли е?
— Как можете да й причинявате това? Съпругата ми влиза в къщата за пръв път, откакто семейството й е изчезнало, по дяволите, а вие непрекъснато крещите „Стоп“.
— Тери — каза Паула и се промъкна по-близо до мен. — Може ли да ви наричам Тери?
Не отговорих.
— Тери, съжалявам, но трябва да нагласим камерата на позиция. Искаме да заснемем изражението на Синтия, когато влезе в къщата след всичките тези години, и държим да бъде неподправено и искрено. Мисля, че и вие двамата искате същото.
Добре го каза. Когато телевизионното новинарско-развлекателно предаване „Фатален срок“ не се занимаваше със странни, неразкрити престъпления от минали години, то преследваше знаменитости, шофиращи в нетрезво състояние, или попзвезди, които не бяха сложили предпазни колани на децата си. Като негов репортер Малой трябваше да бъде откровена и да показва нещата в истинската им светлина.
— Разбира се — уморено отвърнах аз и се замислих в по-далечна перспектива. Може би показването й по телевизията най-после щеше да даде на Синтия някои отговори. — Както прецените.
Паула показа съвършените си зъби и бързо прекоси улицата. Високите й токчета потракваха по настилката.
Правех всичко възможно да не се намесвам и да не преча, откакто със Синтия дойдохме тук. Бях си уредил свободен ден от училище. Директорът, моят дългогодишен приятел Роли Каръдърс, знаеше колко важно е това предаване за Синтия и беше намерил заместник за часовете ми по английски език и творческо писане. Синтия се обади, че няма да отиде на работа в „Памела“, магазина за дрехи, където работеше. По пътя закарахме осемгодишната ни дъщеря Грейс на училище. Щеше да й бъде интересно да наблюдава работата на снимачния екип, но представянето й в телевизионната продукция не беше част от личната трагедия на майка й.
Продуцентите бяха платили на обитателите на къщата, двойка пенсионери, които преди десетина години се бяха преместили там от Хартфорд, за да бъдат близо до яхтата си в пристанището на Милфорд, да я освободят за деня. Екипът махна украшенията и снимките от стените и се опита да й придаде колкото е възможно по-автентичен вид за времето, когато Синтия бе живяла там.
Преди да отплават с яхтата си, собствениците казаха няколко думи пред камерите.
— Трудно ми е да си представя какво се е случило тук. Питам се дали всички не са били накълцани на парчета в мазето — рече съпругът.
— Понякога ми се струва, че чувам гласове — допълни съпругата, — сякаш духовете им още се разхождат из къщата. Седя до масата в кухнята и изведнъж повява хлад, все едно майката, бащата или момчето минават покрай мен.
— Не знаехме какво се е случило тук, когато купихме къщата — продължи мъжът. — Беше препродадена три пъти. Научих какво е станало от вестниците в библиотеката в Милфорд. Чудя се защо момичето е било пощадено. Изглежда странно, не мислите ли?
Синтия го наблюдаваше, застанала до единия телевизионен микробус.
— Извинете — извика тя. — Какво искате да кажете?
— Тихо! — прошепна някой от екипа, но Синтия не искаше и да чуе.
— Не ми шъткай, по дяволите — тросна му се тя и отново се обърна към стареца. — Какво намеквате?
Той я погледна стреснато. Сигурно нямаше представа, че човекът, за когото говори, е там. Помощник-продуцентката хвана Синтия за лакътя и полека, но твърдо я заведе зад микробуса.
— Що за щуротии бръщолеви? — възмути се Синтия. — Какво се опитва да каже? Че имам нещо общо с изчезването на семейството си? Прекалено дълго търпя тези глупости и…
— Не се тревожете за него.
— Казахте, че правите предаването, за да ми помогнете да разбера какво се е случило с близките ми. Това е единствената причина да се съглася да участвам. Ще включите ли думите му? Какво ще помислят зрителите, като ги чуят?
— Не се безпокойте, няма да използваме кадрите — увери я асистентката.
Членовете на телевизионния екип сигурно се уплашиха, че Синтия ще си тръгне, без да са успели да заснемат и една минута с нея, затова я отрупаха с уверения и обещания, че щом излъчат предаването, със сигурност ще го види някой, който знае нещо. Често се случвало. Разкривали нерешени случаи от цялата страна.
След като я убедиха, че намеренията им са почтени и разкараха старците, най-после започнаха да снимат.