— Не мисля, че са чак толкова много, но ми е ясно, че ще стане много лошо.
— Когато сънувам кошмари, че на Земята пада астероид, мога да ги прогоня, ако преди да си легна проверя, че нищо не се приближава.
Кимнах. Истината беше, че не й бяхме купили скъп телескоп, а съвсем обикновен. Не искахме да похарчим цяло състояние за нещо, към което не бяхме сигурни, че дъщеря ни ще прояви интерес. Нямахме много пари за прахосване.
— Ами мама? — попита Грейс.
— Какво за нея?
— Трябва ли да ме води на училище?
— Ще говоря с нея.
— С кого ще говориш? — попита Синтия, която влезе в кухнята.
Изглеждаше добре тази сутрин. Красива. Тя беше поразителна жена и не можех да се нагледам на зелените очи, високите скули и огненочервените й коси. Измина много време от първата ни среща, но чарът й все още ме държеше в плен. Някои биха си помислили, че редовно прави гимнастика, но според мен безпокойството й помагаше да поддържа фигурата си. Тя изгаряше калории, като се тревожеше. Не тичаше за здраве, нито посещаваше фитнес център. И без това не можехме да си го позволим.
Както вече споменах, аз съм гимназиален учител по английски език и литература, а Синтия работи в магазин, въпреки че е завършила семейни науки и известно време беше социален работник. Ето защо не може да се каже, че сме червиви с пари. Имаме къща, достатъчно голяма за трима ни, в скромен квартал, само на няколко преки от дома, в който Синтия е израснала. Човек би предположил, че тя ще иска да живее далеч от родната си къща, но аз мисля, че предпочита да бъде наблизо, в случай че някой се върне и пожелае да установи контакт с нея.
И двете ни коли са на десет години, а ваканциите — евтини. Всяко лято ходим в бунгалото на чичо ми край Монпелие за една седмица, а преди три години, когато Грейс беше на пет, отидохме в Дисни Уърлд и отседнахме в евтин хотел, където след полунощ чухме как някакво момче казва на приятелката си да внимава със зъбите си.
Въпреки всичко смятам, че живеем добре и общо взето сме щастливи. Поне през повечето дни.
Нощите обаче понякога бяха трудни.
— Учителката на Грейс — излъгах аз.
— Защо искаш да говориш с учителката на Грейс? — попита Синтия.
— Мисля да отида на следващата родителска среща и да говоря с госпожа Ендърс. Последния път и аз имах родителска среща по същото време. Винаги става така.
— Тя е симпатична, много по-мила от миналогодишната учителка госпожа Фелпс. Струваше ми се малко злобна.
— Мразех я — присъедини се Грейс. — Караше ни да стоим на един крак по няколко часа, когато не слушахме.
— Трябва да тръгвам — заявих аз и отново отпих от студеното кафе. — Мисля, че се нуждаем от кафемашина.
— Ще видя какво предлагат в магазините.
Станах от масата и Грейс ме погледна отчаяно. Знаех какво иска от мен. Да говоря с майка й.
— Тери, виждал ли си резервния ключ? — попита Синтия.
— Какво?
Тя посочи празната кукичка на стената до вратата на кухнята, която водеше към малкия ни заден двор.
— Къде е резервният ключ?
Използвахме го, когато се разхождахме до пролива и не искахме да носим тежка връзка с дистанционни управления за коли и служебни ключове.
— Не знам. Грейс, ти ли си го взела?
Дъщеря ни все още нямаше ключ от къщата. Не й трябваше, защото Синтия я водеше и взимаше от училище. Тя поклати глава и гневно се втренчи в мен.
Свих рамене.
— Може би аз съм го оставил до леглото. — Приближих се до Синтия и вдъхнах уханието на косите й. — Ще ме изпратиш ли?
Тя ме последва до външната врата.
— Има ли нещо? — попита Синтия. — Добре ли е Грейс? Тази сутрин е много тиха.
Направих гримаса и поклатих глава.
— Нали знаеш. Вече е на осем години.
Синтия леко се дръпна назад и се наежи.
— Оплаква ти се от мен?
— Иска да се чувства малко по-независима.
— Ето какво било. Иска да говориш с мен, а не с учителката й.
Усмихнах се уморено.
— Другите деца й се подигравали.
— Ще го преживее.
Искаше ми се да кажа нещо, но бяхме обсъждали въпроса много пъти и доводите ми се бяха изчерпали.
Синтия наруши мълчанието.
— Знаеш, че светът е пълен с лоши хора.
— Знам, Синти, знам. — Положих усилия чувството на безсилие и отегчението да не прозвучат в гласа ми. — Но докога ще я водиш на училище? Докато стане на дванайсет? На петнайсет? И в гимназията ли ще я придружаваш?