— Няма, няма — усмихна се тя. — Давай по-нататък.
— За съботата, както разбирам, ти знаеш всичко, защото тук съм си отбелязал — моите момчета не знаеха защо в сградата на Сретенския булевард е надошла толкова милиция… Добре, оставяме това, ти знаеш всичко.
Той прелисти няколко страници, подшити в папка.
— След събота всичко е скучно. Момчето явно е било много разстроено и чак до днешното погребение през цялото време ту е пило, ту е излизало да се разхожда само. Никакви клубове, никакви момичета и лелки. Ето ти списък на всичките му контакти през отчетната седмица. Това е копие, можеш да го използваш.
— Благодаря. — Настя бързо хвърли поглед на дългия списък и го остави настрана. — Нещо друго интересно?
— Не знам дали това е интересно, но в четвъртък например той се е мотал половин ден из „Мосфилм“ и се е срещал с маса хора. После е замъкнал у дома хубавичката гримьорка. А в петък е контактувал с някакъв съвсем странен тип и е извършил акт на покупко-продажба. Типът е дал на Вася дебел плик, а Вася на него — пари.
— Много пари ли?
— Извинявай, скъпа, не са успели да ги преброят. Няколко хартийки с приятен северноамерикански цвят, но на каква стойност — това не са успели да видят. Май стотачки, но няма гаранция. Може да са били и петдесетачки.
— А кой е бил въпросният тип, установихте ли?
— Че как. Там е, в списъка, не си спомням името, третият от края. Воробьов ли беше, Сорокин ли, изобщо нещо птиче.
Настя взе списъка, намери третото име от края. Аркадий Михайлович Галкин11, пенсионер. Много любопитно. За какви ли пликове младият Вася Славчиков плаща в долари на един пенсионер? И това е особено любопитно в светлината на разказаното от Екатерина Сергеевна.
— Стасов… — плахо подзе тя.
— Хич недей да ме молиш — завъртя глава Владислав. — Това не е етично.
— Но защо? Славчикова те е наела, за да събереш информация за сина на нейния съпруг, нали така? Ето, ти я събираш.
— Скъпоценна моя, пенсионерът Галкин не е интересен за Екатерина Сергеевна, защото не носи опасност лично за нея. А тя плаща от джоба си за информация за поведението на Василий, което може да представлява заплаха за нея или за децата й. Каква ти заплаха от пенсионера? Никаква. Следователно ние не сме длъжни да работим по него срещу парите на клиента.
— Стасов, не го усуквай — уморено каза Настя. — Ти нямаш и най-малка представа дали този пенсионер е опасен, или не е. Откъде ще знаеш? Та ти не знаеш за него нищо освен името му.
— Пак ли гледаш да ме обидиш? На, прочети справката, която е направил моят сътрудник, който лично е наблюдавал срещата. Прочети, прочети, а после ти ще кажеш дали Галкин може да представлява опасност, или не може.
Информацията беше написана умно и грамотно, авторът явно бе имал ясна представа кое е важно и кое не е. На срещата с Галкин Василий Славчиков не отишъл сам, по-точно, пристигнал с жълто „Жигули“, модел… номер… Василий бил придружен от дама, редакторката от издателството, с която Славчиков — след срещата с Галкин — прекарал в дома си няколко часа. Контактът се състоял на многолюдно място, редакторката и пенсионерът не само се видели, но се и запознали, разговаряли тримата, при това нито Славчиков, нито Галкин се озъртали, не проверявали дали някой не ги следи и изобщо не проявявали никаква нервност. Разделили се, като си стиснали ръцете. Галкин тръгнал към метрото, Славчиков и неговата дама се качили в колата, след няколко крачки Галкин се обърнал и всичките трима помахали с ръце.
Да, Владик е прав, криминалните контакти изглеждат съвсем различно. Особено ако имат, макар и минимално, отношение към убийството.
— И все пак трябва да си изясним какво ги свързва и какви са тези сделки помежду им — упорито каза Настя.
Стасов сви могъщите си рамене.
— Изяснявай. Срещу своята заплата, а не срещу парите на моята клиентка.
— Владик, искаш ли да ти разкажа една история? — коварно попита тя. — Интересна е.
— Разказвай — с готовност се съгласи Стасов. — Обичам интересни истории.
— Имало едно време една лелка, свястна, но без късмет, така че попаднала в затвора. Съпругът й се уплашил и я напуснал, за да не си разваля репутацията. Лелката имала дъщеря, която настанили при баба й, докато е зад решетките. Излежала си присъдата, излязла, срещнала добър човек, който се оженил за нея. Но за да се ожени, трябвало да се разведе с жена си, което и сторил. А имал и син, представяш ли си? Почти пораснал. Та така, лелката живее с новия си съпруг, ражда му дечица, отглежда по-голямата си дъщеря, пише интересни книжки, печели добри пари, изобщо всичко й е наред. А момчето, което след развода на родителите си останало съвсем самотно, не печели никакви пари и макар че има свобода, колкото си ще, не изпитва никакво удоволствие от живота. И защо, ще попиташ? Лелката е виновна, разрушила е семейството му, разделила е майка му и баща му. На всичкото отгоре наляла масло в огъня, уредила момчето на работа и то започнало да печели, вярно, по-малко от самата лелка, но напълно прилично. Тоест, сега то й е задължено. Я сега ти се постави на мястото на момчето и ми кажи всичко, което си мислиш.