Выбрать главу

А тъй като всяко действие, всяка постъпка носи върху себе си отпечатъка на личността, логично е да се предполага, че всички разлики се коренят именно в личността на престъпника.

Изпълнителят на престъплението е принципно друг, именно затова самото престъпление не може да бъде разкрито.

Тя се опитваше в лаконична форма да разясни мисълта си на членовете на комисията, но явно не успяваше, защото по лицата на докторите и кандидатите на науките (шестима на брой) се четеше недоумение, поравно разпределено между скептичност и благородно негодувание.

— Правилно ли ви разбрах, Анастасия… ммм… — Председателят на комисията прелисти документите. — … Павловна, че вие подлагате на съмнение всичко написано през последните трийсет години в учебниците по криминология? Не е ли прекалено смело от ваша страна?

Е, естествено, тя не очакваше нищо друго. Сега ще я изхвърлят оттук като мръсно коте и с трясък ще затръшнат пред нея вратата към науката. На ти сега изфукване. Но от друга страна, тя непременно искаше да изложи своите съображения, защото именно те трябваше да залегнат в основата на дисертацията й, разбира се, ако изобщо се стигне до дисертация. А ако тя не издържи по специалността, може и да не се стигне до дисертация.

— Аз не подлагам на съмнение всичко, говоря само за това, което се основава върху анализа на данните за разкритите престъпления и заловените престъпници — мрачно отговори Настя, без да откъсва поглед от драскотинката на бюрото. — Ако разкриваемостта на престъпленията се доближаваше до сто процента, аз нямаше да имам съмнения. И то само в случай че не съществуваха латентни престъпления. А те съществуват и изследванията показват, че за всяко трето престъпление гражданите не съобщават в милицията. От всеки сто извършени кражби милицията научава само за седемдесет. Разкриваемостта на кражбите е не повече от петдесет процента, тоест ние сме разкрили само трийсет и пет престъпления от сто реално извършени. Това е в най-добрия случай. И имаме данни за крадците, извършили само тези трийсет и пет кражби. Ами останалите шейсет и пет? Какво знаем за тях? Нищо. Какви основания имаме да смятаме, че шейсет и петимата незаловени крадци са точно като онези трийсет и петима, които сме заловили? Никакви.

— Но трийсет и пет от сто е напълно представителна извадка — обади се седналият в края млад доктор на науките, същият, в чиито публикации Настя бе прочела данните за латентните престъпления. — По трийсет и пет процента ние имаме право да съдим за характеристиките на останалите. Вие вероятно не сте запозната с основите на социологията и статистическия анализ.

Настя разбра, че нещата отиват на зле, явно смятат да я скъсат и да я обвинят в липса на елементарни знания. Ами добре тогава, сега тя ще се бори до последно, а пък ако не вземе изпита — какво, да не би да е дошъл краят на света, ще се яви догодина. Ще напише нов рапорт с молба да я допуснат до изпит и ще направи нов опит. Жалко, че другите два изпита — по чужд език и философия — тя вече взе с отличен.

— Трийсет и пет процентовата извадка може да задоволи хора, които се примиряват с голяма статистическа грешка. Ако при изчисляването на средностатистическите показатели за възраст на престъпника ме задоволява грешка от десет години, можем да се опираме и на трийсет и пет процента. Но ако искам грешката да е по-малко от една година, извадката трябва да е от петдесет до шейсет процента от целия масив. Примерно — за всеки случай добави тя. — Но не това е най-важното. Най-важното е, че извадката трябва да бъде случайна, само в такъв случай тя може да се смята за представителна. А аз смятам, че тези злополучни трийсет и пет процента, ако говорим за кражби, не са случайна подборка. Тези трийсет и пет процента са закономерност, разбирате ли? Ние залавяме само онези престъпници, които можем да заловим, нали? Само онези, за които имаме достатъчно знания и интелект. А останалите шейсет и пет процента от крадците са съвсем различни. Разбира се, по другите видове престъпления и цифрите са съвсем други, там имаме друга латентност и друга разкриваемост, но общата идея си остава. По статистическите данни ние можем да съдим само за разкритите престъпници и нямаме право да разпростираме получените изводи върху целия контингент.