Катерина седеше зад бюрото в спалнята кабинет, наведена над някакви книжа. Когато тя работеше, обикновено го правеше на компютъра, но сега екранът не светеше, а жена му, ако се съдеше по това, което успя да види Владимир Иванович, чертаеше някакви схеми. Въпреки възрастта, професор Славчиков имаше прекрасно зрение, така че успя да зърне надписи над схемата:
Именно успя да ги зърне, а не ги видя добре, защото влезе тихо и сред изпълнилия жилището шум жена му не забеляза веднага, че е влязъл, а щом го забеляза, веднага смачка листа и ядосано го запокити на пода.
— Работиш ли? — усмихна се Владимир Иванович. — Измисляш ново престъпление?
— Да — разсеяно отговори Катерина и се усмихна.
Усмивката й, незнайно защо, се стори на Владимир Иванович виновна. Или смутена? Или дори стъписана?
— Да ти помогна ли? — предложи той. — Твоят опит е придобит на собствен гръб, вярно, но пък моят е по-богат. Все пак аз от дълги години изучавам престъпленията.
— Благодаря, Володюшка, аз вече всичко измислих — каза Катерина весело, но съпругът й долови в нейния глас неясно напрежение. — Да вървим да вечеряме.
Докато той се преобличаше — сваляше костюма и обличаше домашния си анцуг, жена му припряно прибра книжата в пластмасова папка и това също му се стори не толкова странно, колкото… неоправдано може би. Защо, като след вечеря тя пак ще седне да работи? Да си стоят така, тук никой няма да ги пипа, да ги разбърква, камо ли пък да ги разпилява. Катерина обаче пъхна папката в чантата си. Това също се видя необичайно на Владимир Иванович. Утре е петък, а не събота, утре не е денят, в който ходи у Богданов. Какво, да не смята цял ден утре да мъкне книжата със себе си? За какво й са, божичко? Та това не са документи от особена важност, които винаги трябва да са й подръка и които не бива да остават без надзор нито за миг, това са просто нахвърляни идеи, работни бележки за сюжетни ходове, малки откъси от окончателния текст.
Впрочем, кой знае, внезапно си помисли Славчиков, тя може наистина постоянно да носи със себе си своите бележки, а той просто да не е забелязвал досега. Той, общо взето, доста неща не забелязваше около своята съпруга и съвсем скоро разбра, че не ги е откривал, защото не се е вглеждал много-много, а не се е вглеждал, защото не се е интересувал твърде от нейната работа и нейния живот извън техния дом и семейство. По-просто казано — не я е обичал. Уважавал — да, ценял — да, тревожил се е за нея, но не я е обичал.
Телевизорът в хола все така ревеше, озвучавайки анимационните филмчета на Антошка; Вовчик Втори, след като бе изпосвалил всички „фантоми“ на американо-иракския фронт, сега разстрелваше с воден пистолет намерените на територията на жилището подозрителни пакети, които биха могли да се окажат бомби. Доста телевизия бе гледал…
— Юля, идвай да вечеряме! — извика Катерина.
— Не съм гладна, мамо — обади се иззад затворената врата момичето.
— Е, както искаш — промърмори си тя под носа и по-плътно затвори вратата, деляща кухнята от останалото шумно пространство.
Катерина изключи кухненския телевизор и сложи на печката тенджерата със супа и тигана.
— Евгения Семьоновна, пригответе децата за хранене.
Бавачката взе съдовете и платнените салфетки и ги понесе към хола. Кухнята беше толкова тясна, че всички не можеха да се поберат в нея едновременно, затова хранеха момчетата в хола. Владимир Иванович гледаше жена си и си мислеше, че за Катерина вечерта вероятно е най-напрегнатото време от денонощието. Пет души, а с бавачката — шест, и тя трябва да нахрани всички, и за всички да се погрижи, и с всекиго да поговори, и при това да не полудее от шума, суетнята, тичането наоколо, капризите и сърцераздирателния рев. В рева всички деца са шампиони — и най-голямата, Юленка, и Вовчик Втори, че и Антошка не им отстъпва. Всички са гръмогласни, сълзи изплакват в промишлени количества, а най-важното — изпълнени са с непоклатимата увереност, че с рев се постига каквото искаш. И макар животът да показваше, че съвсем не е така, че Катерина омеква крайно рядко и най-често ревът не води до никакви благоприятни последствия, децата продължаваха да се напъват в опити да получат желаното именно по този стар като света начин.