— Щом трябва, ще се срещна с нея отново — сви рамене Чеботаев. — Какво искаш да я питам?
— Интересува ме защо Егор Сафронов се е оженил за Елена.
— Какво?! — ревна оперативният работник. — Какви ги приказваш, Настася? Та ти вчера си се срещнала със Сафронов, да беше питала него.
— Питах го и отговорите му не ме задоволиха. Лъже, Андрюша, сигурна съм.
— И смяташ, че Нора знае истината?
— Трябва да опитаме — въздъхна тя. — Все някой знае тази истина, освен самия Егор Виталевич, разбира се, така че трябва да я търсим. Искам да започна с Нора.
— Аха, защото е съпруга на Уразов, а Уразов е партньор на Сафронов. Настася, за какво ти е това, а? Какво значение има защо се е оженил за нея, щом и бездруго после я е убил? Алибито му е непоклатимо, така че явно имаме работа с поръчка. Трябва да разровим връзките му, да търсим къде, как и чрез кого може да е намерил убиеца и да доказваме тази връзка.
— Ами нали и мотивът трябва да се доказва — вяло възрази Настя. — При всяко положение следователят ще го поиска.
— Я стига! — Андрей отново замига с ресници някак особено, вероятно това мимическо движение заменяше за него традиционното махване с ръка. — Трябва да намерим убиеца, да докажем неговата връзка с поръчителя и тогава той сам ще обясни защо му е притрябвало да убива Елена. А ти искаш да впрегнеш каруцата пред коня. Добре, ще научиш защо Сафронов се е оженил за тази Тряпкина…
— Шчоткина — поправи го Настя, без да се усмихне.
— Абе ако ще и Метьолкина да е!5 Като научиш защо се е оженил, името на убиеца няма веднага да изплува пред очите ти. Разбирам, че са ти възложили да осъществяваш контрол по случая и да ме ръководиш, затова сега ми измисляш някакви безсмислени задачи, колкото да имитираш ръководна роля. Настася, свои хора сме, кажи ми направо: така и така, Андрюха, натискат ме, настояват да ти оказвам практическа помощ, хайде да си поделим работата. И аз ще си я поделя с теб по братски, и всичко ще е тип-топ. Само не ми измисляй глупави и никому ненужни задачи, а?
Той говореше спокойно, с усмивка, но зад тази усмивка Настя ясно виждаше кипваща ярост. Какво пък, той е прав. За всичко е прав. Е, почти за всичко. Защото за главното все пак не е прав. Какво да се прави, млад е още Андрюшка Чеботаев. Има солиден професионален опит, но житейският му не е голям.
— Андрюшенка, не се сърди, а ме чуй — тихо заговори тя. — Представи си, че ти заедно с някого си извършил нещо лошо. Уж никой нищо не знае, уж ви се е разминало. След известно време обаче се оказва, че изобщо не ви се е разминало и трябва да вземете мерки. Сам не можеш да се справиш, трябва ти помощ. Кого най-напред ще помолиш за помощ?
— Е, ясно кого — промърмори оперативният работник. — Човека, с когото съм извършил тая глупост.
— Ето ти го отговора. И не ми се сърди, и не ме обвинявай в ръководни амбиции. Ако Сафронов е организирал убийството на съпругата си, значи е имал мотив. Какъв е този мотив? Не е искал жена и дете? Тогава е можел да не се жени или да се разведе. Моето предположение е, че Шчоткина го е шантажирала с нещо. Това просто е първото, което му хрумва на човек. Ако разбера с какво именно го е шантажирала, ще мога да науча кого другиго засяга този шантаж и съответно вече ще започнем да търсим убиеца по два пътя. От едната опорна точка — Сафронов — може да се движим във всяко направление и няма гаранция, че ще успеем. Ще се лутаме в различни посоки. Когато точките са две, направлението ще се определи по-отчетливо. Ето затова задачата ми, Андрюша, не е безсмислена. Ако толкова не ти се иска да ходиш отново при Уразова, с нея мога да поговоря аз. Но това трябва да се направи.
5
Игра на думи: щетка (рус.) — четка; тряпка (рус.) — парцал; метелка (рус.) — метличка. — Б. пр.