— Ами да — объркано я погледна той и потърка брадичката си.
— А аз имам предвид съвсем друго. Защо, след като е имала например скъпо и много качествено яке „Богнър“, е трябвало да купува от битака евтино китайско, от което пълнежът започва да се показва още в деня на покупката. Защо, като е имала крем за ръце с цена осемдесет долара, е купувала крем за трийсет и шест рубли. Бих разбрала, ако скъпият крем е свършил и в период на финансови затруднения Елена е била принудена да купи евтин; тогава всичко се връзва. Но иначе — не. Затова си помислих, че може би в апартамента, освен жена ви, е живяла някаква друга жена с много скромни доходи.
— Не знам — поклати глава той, — аз нищо не знам за това. Лена нищо не ми е казвала.
— И последен въпрос за днес, Егор Виталевич. Елена пренесе ли във вашия апартамент някакви свои книги, може би най-любимите?
— Книги… да, донесе някакви книги. Вярно, не бяха много. Не знам дали са й били любимите, или просто тези, които е имала.
— Кои именно, спомняте ли си? Заглавията, авторите? Поне от какъв жанр?
— Спомням си — сериозно и тъжно я погледна той. — Разбира се, че си спомням. Пълната поредица на Сидни Шелдън.
Хубаво четиво за жена, която се опитва да изгради своето благополучие, като се опира на собствените си сили и интелект. Само „Диамантената династия“ като вземе човек! Впрочем една от книгите е „Насън и наяве“, за раздвоението на личността… Две различни личности, които живеят заедно в московско двустайно апартаментче. Любопитно.
— А освен Шелдън?
— Списания. Лена беше много умна жена, а и имаше икономическо образование, редовно четеше „Пари“, „Комерсант“, „Експерт“, „Итоги“7. Донесе със себе си цяла купчина, а когато заживяхме заедно, редовно ги купуваше. Това има ли някакво значение?
— Не знам — сви рамене Настя.
Очите й се плъзнаха по бавно движещата се зад стъклото на аквариума рибка и тя се загледа в ленивата грация, с която мъничкото розово създание мърдаше перките си. Виж го ти мъничето, сигурно изобщо няма мозък, а се държи, сякаш е светска красавица на прием — осъзнава своята уникалност и позволява на околните на воля да се насладят на съвършенството й. Да си седиш ей така в люлеещ се стол с книга в ръка, на колената ти — топло одеяло, върху одеялото — пухкава топла котка, да гледаш рибките, плуващи в аквариума, и да знаеш, че те очаква дълга топла вечер в компанията на топъл съпруг… И да знаеш, че те очаква уютно топло бъдеще, простичко, разбираемо и стабилно.
Внезапно тя разбра, че не иска да задава повече въпроси на Егор Виталевич Сафронов и не иска да работи нито по този случай, нито по кой да е друг, и й е абсолютно все едно дали ще бъде открит и разобличен убиецът на бременната Елена Сафронова. Подобни желания са я напуснали. Тя е изгубила интерес. По-рано в подобна ситуация Настя се напрягаше като диво животно преди скок, взираше се в очите на човека, в чиято виновност беше сигурна, задаваше му въпроси, а вътре в нея като стегната топка равномерно пулсираше мисълта: „И все пак ще намеря с какво да те пипна. Уловила съм те на въдицата си и много скоро ще те издърпам от водата. Знам какво си направил и ще измисля как да го докажа“. А сега ги нямаше нито стегнатата еластична топка в гърдите й, нито предишните мисли. Беше й станало безразлично.
— Ще пиете ли кафе? Или чай?
Тя се отърси и премести поглед към събеседника си. Много й се искаше да стане, да се сбогува и да си тръгне. Настя с усилие преодоля изкушението и обърна страницата в бележника си. Има още два въпроса, на които непременно трябва да получи отговори. Впрочем за единия въпрос още се колебае, може би не бива да го задава, за да не подплаши Сафронов. А виж, другият е напълно безобиден за престъпника, но много важен за оперативния работник.
— Познавате ли се с родителите на Елена? — попита тя, като игнорира предложението да пийне кафе.
— Не. Защо?
— Защо не се познавате?
— Бащата на Елена е починал отдавна, а майка й с новия си съпруг живее в Калифорния.
— Тя и на сватбата ли не дойде?
— Не.
— А на погребението?
— И на него не, аз не знаех как да се свържа с нея.
— Как така? — учуди се Настя. — Елена нямаше ли телефоните на майка си? Нима не са контактували?
— Телефонът сигурно е бил записан някъде, но аз не знаех къде точно. Майка й сега има друго фамилно име, но Лена не ми го е казвала. Погледнах в бележника й, но в него нямаше нито „мама“, нито „Шчоткина“. А нямах представа какво друго име да търся.