— Не бе, Аска, прекрасно се чувствам с нея… засега — предпазливо добави той. — Дали обаче тя ще се чувства добре с мен? Докато с Лялка бяхме годеници, и на нея всичко й харесваше, а когато се оженихме, само след година се започна… Постоянно имам чувството, че пробутвам на Ира развалено месо вместо прясна риба. Тоест, тя си мисли, че съм едно такова пресничко, вкусничко шаранче. — И Юра направи плавен жест с длан, имитирайки движение на рибешка опашка. — А всъщност аз съм развалено месо от болен козел. Хем постоянно й обяснявам, че съм стар и развален и че няма да може да сготви от мен никаква манджа, а тя ми разправя, че нищо не съм разбирал от кулинария.
— Е, в това отношение мисля, че е права — засмя се Настя, извади документите от папката и ги сложи на бюрото, — ти наистина не разбираш от кулинария. Юра, тя вече е била омъжена, и то не за какъв да е, а за следовател, ако не си забравил. Тоест, за нея изобщо не е нещо ново съпруг с пагони, с ненормиран работен ден, без голяма заплата и без гарантирани почивни дни и отпуски, но пък със среднощни телефонни обаждания, спешни повиквания, постоянно късане на нерви и лошо настроение. Когато се е омъжвала за теб, Лялка не е знаела тези неща, а Ира вече ги е научила. И щом се съгласява да ти стане съпруга, тя го прави с отворени очи.
Коротков я погледна безпомощно, отчаяно подръпна вратовръзката си и някак жално измяука:
— Аска, аз съм стар… Тя е на трийсет и три години, животът е пред нея, кариерата също, а аз? Аз съм почти на петдесет. За какво съм й?
— Ти си глупак — незлобиво каза Настя.
— Глупак съм — с готовност се съгласи Юра. — Ето тази сутрин облякох костюма, сложих си вратовръзката, гледам се в огледалото и си мисля: глупак си ти, Коротков, къде се вреш да ставаш съпруг с твоята мизерна заплата и неясния си социален статус? Та ти не си уважаван от всички служител на правоохранителната система, а жалко ченге, скрит „предател с пагони“, защото хората сега гледат на нас точно по този начин, особено ако работиш на „Петровка“. Нямаш с какво да се гордееш, нямаш и какво да предложиш на младата си съпруга, не можеш да я издържаш, къде тогава си тръгнал с това костюмче, че и с вратовръзчица? Първо трябваше да зарежа тая работа, да отида в някоя охранителна структура или в служба по безопасност в прилична фирма, да започна да печеля добре, да се пооблека, да купя жилище, да сменя жалката си таратайка с нещо по-прилично, а тогава вече да правя предложения на млади красиви актриси. Права си, Аска, глупак съм. И Ирка не е много умна, щом се съгласи.
— Е, ти сега ще изкараш, че нямате с какво да живеете — възрази тя. — Ира е известна актриса, често я търсят за филми, получава добри хонорари, така че няма да умрете от глад.
— Да не съм жиголо, че да живея от нейните хонорари — наежи се Коротков.
— Правилно — съгласи се Настя, — жиголо не си, просто си глупак, и то с патриархални възгледи. Какво значение има кой в семейството печели повече? Какво се променя от това? Да не би да претендираш да бъдеш глава на семейство, да издържаш всички и на това основание да вземаш всички решения? Артистът Баталов в ролята на Гоша, така ли?8
— Ха, притрябвало ми е това — уплашено размаха ръце Юра, — на мен в службата толкова ми е дошло до гуша от вземане на решения, че вкъщи вече искам само спокойствие и безотговорност. Никой да не ме закача и нищо да не искат от мен. Да ми дадат само паница топла супа, чисто легло и душевна топлина. Е, и ако може, да ме обичат. И да не ми крещят по пет пъти на ден. Нищо повече не ми трябва.
— Е, ами това ще го получиш. Защо се притесняваш, Юрик? Между другото, не забравяй, че Ира те обича като ченге и изобщо не се знае дали ще те обича, ако започнеш работа в охранителна структура или в служба по безопасност. Така че ако си намислиш да сменяш работата, доста ще рискуваш.
— Я стига и ти! — най-сетне се усмихна Коротков, напрежението изчезна и очите му отново станаха такива, каквито Настя бе свикнала да ги вижда. — Вечно гледаш да ме стреснеш. За какво дойде сега?
— Три плана, два отчета. Прочети ги, парафирай ги и ще се връщам в кабинета си, всеки момент трябва да дойде Чеботаев. Ти ме забърка в една история…
— За убийството на бременната съпруга на предприемача ли говориш?
Юра бързо преглеждаше подготвените от Настя документи и не видя, че тя мълчаливо кимна.
— И какво не ти харесва там?
— Хем ми харесва, Юрик, хем не ми харесва. Ако всичко в този случай е толкова просто, колкото изглеждаше и продължава да изглежда, никак не е ясно от какъв зор го държим под свой контрол. Районното щеше прекрасно да се справи и без нас. А ако там има нещо скрито, пак никак не е ясно как ще успеем да се справим само двамата с Чеботаев. И дори не двамата, а той сам, аз съм просто между другото: уж давам някои умни съвети, правя едно-друго вместо него, а при това си имам основна работа, която също трябва да върша. Сложни престъпления не се разкриват така, Юра, знаеш го. А простите не се поставят под контрол. С една дума, всичко това не ми харесва.