На Източния бряг наближаваше десет сутринта, а Феърфакс — напълно забравил за хаоса във външния свят — тракаше по клавиатурата на компютъра си, като се опитваше да дешифрира няколко телефонни разговора, които ВРУ беше прихванало през последните месеци. Онези, които бяха провели разговорите, се бяха погрижили да се снабдят с много добри шифриращи устройства. Феърфакс трябваше да разбие кода им.
„Интересно как се променят времената“ — помисли си той.
Дейвид Теодор Феърфакс беше шифроаналитик, кракер на кодове. Беше среден на ръст, слаб, с небрежно поддържана кестенява коса и очила с телени рамки, и изобщо не приличаше на гений. Всъщност с тениската, джинсите и маратонките си той приличаше по-скоро на някакъв смотан студент, отколкото на правителствен аналитик.
Брилянтната му курсова работа по въпросите на теоретичните нелинейни изчисления обаче беше привлякла вниманието на ВРУ — главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната. ВРУ работеше в много тясно сътрудничество с Националната агенция за сигурност, която прехващаше комуникациите по цял свят и разбиваше шифрите им. Това обаче не означаваше, че не поддържа собствен екип от дешифровчици — които нерядко шпионираха самата НСА — и Дейв Феърфакс беше част от този екип.
Феърфакс се беше влюбил професията си от пръв поглед. Обичаше предизвикателствата и двубоя на мозъци: едните се мъчеха да скрият нещата, а другите полагаха всички усилия да ги разкрият. Живееше с максимата: „Няма непробиваем код“.
Шефовете му го забелязаха много скоро.
В началото на деветдесетте в очите на американските власти се появи един трън на име Фил Цимерман и неговият непробиваем кодиращ софтуер, наречен „PGP“. През 1991-ва, за най-голямо неудоволствие на американските агенции, Цимерман качи PGP в Интернет — и неудоволствието се дължеше най-вече на факта, че американците не успяха да го кракнат.
PGP използваше шифроваща система, известна като „публичен ключ“, в чиято основа стоеше факториел5 от много големи прости числа. В случая „много големи прости числа“ означаваше числа с над 130 цифри.
Беше непробиваем.
Твърдеше се, че проверката на всички възможни варианти на едно-единствено съобщение ще отнеме на всички суперкомпютри на планетата време, колкото е възрастта на вселената, умножено по дванадесет.
Правителството се ядоса не на шега. Стана ясно, че терористите и чуждестранните правителства вече използват PGP, за да кодират съобщенията си. През 1993-та срещу Цимерман беше заведено съдебно дело затова, че е качил PGP в Интернет и така е изнесъл от САЩ оръжие, доколкото кодиращият софтуер попадаше в правителствената дефиниция на „военен материал“.
Но през 1996-а, след като цели три години беше преследвала Цимерман, Главната прокуратура на САЩ за всеобщо учудване изведнъж изостави делото.
Просто ей тъй.
Оправдаха се, че нещата били излезли извън контрол и че случаят вече не си струвал усилията и в крайна сметка пратиха делото в архива.
Онова, което главната прокурорка обаче така и не спомена, беше, че същата сутрин директорът на ЦРУ й се беше обадил, за да й каже, че PGP е разбит.
И както е добре известно на всеки криптограф професионалист, фактът, че си разбил шифъра на врага си, не е нужно да става негово достояние.
Човекът, който разби PGP, беше никому неизвестният двадесет и пет годишен математик от ВРУ Дейвид Феърфакс.
Беше се оказало, че нелинейният компютър на Феърфакс вече не е само теоретичен. Прототипът му бе конструиран с едничката и много належаща цел да разбие PGP. Машината имаше невероятен изчислителен потенциал и извличаше с удивителна лекота факториел от много големи прости числа.
Няма непробиваем код.
Но историята е мащеха за шифроаналитиците — поради простата причина, че не им е позволено да говорят за най-големите си победи.
Дейв Феърфакс не беше изключение. Може и да беше кракнал PGP, но никога нямаше да може да го спомене пред никого и за него резултатът от цялата безкрайно важна и заплетена афера се измерваше в незначително увеличение на заплатата и повишение на по-добра длъжност.
И сега работеше в Космическия отдел и анализираше поредица неоторизирани сателитни телефонни обаждания, влезли и излезли от една далечна база на ВВС в Юта.
Но днес интересните неща се случваха в една изолирана по подобен начин стая в коридора срещу неговата.
Смесеният екип от шифроаналитици на ВРУ и НСА проследяваха кодираните сигнали на изстреляната преди няколко дни от Ксичан китайска космическа совалка.
„Ето това е интересно — мислеше си Феърфакс. — Много по-интересно, отколкото да разшифроваш телефонни обаждания от някаква тъпа военновъздушна база в пустинята.“
5
Факториел от число n = а! е произведението на всички естествени числа по-малки или равни на числото — например факториел от 5 е 5! = 1.2.3.4.5 — 120. — Б.пр.