Когато я сграбчи, тя се обърна рязко, изръмжа нещо като „ще те убия“ и замахна с червените си нокти към лицето му.
Тод и Никол се залепиха за стената на терасата, колкото се може по-далеч от парапета, но въпреки това видяха, когато мъжът я улови за раменете и я разтърси. Главата й се залюля, като на кукла. Типът беше много едър — близо два метра. Тя също не беше дребна — имаше красиво тяло, със силни рамене и добре оформени крака. Най-накрая онзи я удари. Дланта му се стовари върху бузата й и въпреки шума от прибоя, Тод чу шамара съвсем отчетливо.
Това накара жената да престане да плаче за момент. Втренчи се в него стъписана, като бебе, което се мъчи да поеме дъх, за да изпищи за първи път. След това рухна в ръцете му и се разтресе от ридания. Той я прегърна и я притисна към себе си. След минута тя се поуспокои, вдигна очи към него и светлината от крушката я освети, сякаш беше на сцена. Тод си помисли, че е красива като кинозвезда.
Двамата с Никол лежаха неподвижно над тях и напрягаха слух. Шумът от морето заглушаваше гласовете, така че до ушите им долитаха само откъслечни фрази, умити от морските вълни — грохота, плисването на водата върху брега, оттичането назад и спорещите гласове в моментното затишие, докато следващата вълна набираше сили.
— Боже мой, Чад! — проплака жената. — Загазили сме!
— Какви ги дрънкаш? — изрева той в отговор и вълната заглуши останалото.
— Той е по петите ни — продължи тя след малко.
— Чакай — извика едрият. — Ти си проблемът, Робин. Ако се се скриеш, ще се отървем от…
Нова тежка вълна се плисна върху брега.
Двамата продължиха да крещят неразбираемо. Изведнъж жената направи крачка назад и удари мъжа по лицето. След това хукна. Той се спусна след нея и я настигна в началото на кея. Улови я за раменете, събори я и падна отгоре й. Тя започна да се съпротивлява, но без особен успех. Едрият я задържа с една ръка и я удари с другата. После още веднъж.
— Ще я пребие — прошепна Никол.
Онзи се наведе и дръпна жената, за да я изправи на крака. Тя се отскубна отново и изчезна в тъмнината оттатък кея, а той я подгони с крясъци.
Тод протегна ръка, отвори още една бира и се облегна на стената.
Настроението си бе отишло, в това поне беше сигурен. Да употребиш цял час, за да увещаваш едно момиче, и точно когато всичко е готово, да се появи някаква си маймуна и да премаже от бой такава красива жена пред очите ти!
— По-добре да си вървим, Тод — обади се Никол.
— Още една бира?
— Наистина трябва да тръгвам. Майка ми се прибира от работа в девет.
— Да. Добре.
Напипа стълбата и я спусна през парапета. Тя се разви и долния й край меко тупна в пясъка. Улови се за дъските на балкона и в този миг замря. Мъжът се връщаше. Тод направи крачка назад и вдигна пръст до устните си, за да предупреди Никол.
Едрият носеше жената. Ръцете и краката й висяха безжизнено отпуснати.
Не беше в съзнание. Вратът й бе изкривен под невъзможен ъгъл, изцъклените й очи и подутите й устни бяха отворени.
— Мъртва е! — проскимтя Никол едва чуто.
Тод вдигна ръка, за да я накара да мълчи, и започна да се моли едрият да не забележи стълбата.
Мъжът се изкачи по ската над плажа, като един-два пъти се подхлъзна на тревата, която го покриваше. При стъпките му ръцете и краката на жената се поклащаха.
Най-накрая стигна до бордюра и го прекрачи. Отключи колата, стовари жената на задната седалка и седна зад кормилото. Затръшна вратата и след миг изкривените фарове, насочени почти право надолу, обляха спасителната кула със светлина.
Тод и Никол се залепиха за пода. Колата даде малко назад, след това спря и мъжът превключи на дълги.
— Боже! Видя ни!
— Мълчи, Никол!
— Той я уби, Тод! Той уби тази жена!
— Дявол да го вземе! Мълчи!
Вратата се отвори и мъжът излезе, без да гаси мотора и фаровете.
— Да се махаме! — извика Никол.
Тод се огледа. Знаеше, че няма къде да отидат. И в двете посоки долу на плажа нямаше нищо, освен тъмнина. Може би имаше някакъв шанс да надбяга мъжа, но се съмняваше. Този тип беше шампион и му личеше отдалеч.
Не, най-доброто за тях бе да изтеглят стълбата и ако той се опиташе да се качи, Тод да го прасне по главата с бирена бутилка.
Мъжът застана върху ръба на скалата и се вгледа в осветеното от фаровете пространство. Никол лежеше на терасата и кафявото стъкло на бирената бутилка хвърляше чудати отблясъци по лицето й.
Изведнъж типът прескочи бордюра. Това е то, помисли си Тод, изтегли бързо стълбата и стисна импровизираното си оръжие.
Онзи спря по средата на ската, наведе се и вдигна нещо.