— Аха. И какво стана после?
— Мистър Гамбоа каза на Теди, че имало свидетел, който го видял как застрелял пазача, така че било по-добре да признае, ако не искал да отиде в газовата камера. Каза му, че ако признаел, щял да му помогне.
— Сержант Гамбоа е казал, че ще помогне на мистър Бъргър, ако се признае за виновен в убийство? — Шон повдигна вежди, сякаш не можеше да повярва на ушите си.
— Да.
— А какво отговори мистър Бъргър?
— Че иска да се види с адвоката си и да се прибере вкъщи. Това продължи поне половин час. Сержантът крещеше на Теди: „Ти го уби, нали! Ти го уби!“… Непрекъснато. Теди му се молеше да го пусне да се прибере у дома. — Очите на мисис Потър изведнъж станаха тъжни, сякаш бе видяла прегазено кученце. — Беше само по тънък домашен халат, мокър до кости и трепереше!
— А сержант Гамбоа пусна ли мистър Бъргър да се прибере?
— Не! — отвърна мисис Потър силно, с достойнство — както подобава на истинска дама. — Последва дълга пауза, след това чух Теди да казва:
„Да“, после още веднъж „да“ и накрая „изстрел“.
— Така — кимна Шон. — Просто „изстрел“. — Той изчака секунда-две след жестоката дума и попита: — И нищо повече?
— Чух само това. Освен, че сержантът повтаряше „Браво, добро момче“.
Чух го много ясно. И го попита още кои са били с него. С такъв заповеден тон, като че ли говореше на някоя отрепка. Идеше ми да сляза долу и да го цапардосам по наглата физиономия — добави мисис Потър и вирна предизвикателно брадичка към полицая.
— Това ли беше всичко?
— Да.
Шон се отдалечи от свидетелката, после пак се приближи и заговори много бавно, с напрежение в гласа:
— Помислете внимателно, мисис Потър. Чухте ли сержант Гамбоа да казва на мистър Бъргър, че има право да се посъветва с адвокат? — Той се опря на парапета пред нея.
— Не! Теди непрекъснато му повтаряше, че иска да говори с адвоката си, но сержантът не искаше и да чуе.
— Значи сте сигурна, че мистър Бъргър настояваше за среща с адвоката си?
— Каза го многократно.
— И това стана преди мистър Бъргър да произнесе думата „изстрел“?
— Да.
— Нямам повече въпроси, ваша светлост — заяви Шон и седна до клиента си.
Бъргър се вгледа в лицето му и попита:
— Как беше?
Шон кимна одобрително. Бе почти сигурен, че е успял да погребе кучия син.
Джордж Ландс, заместник областен прокурор, стана, за да проведе кръстосания разпит. Подвизаваше се в тази древна съдебна зала повече от двайсет и пет години, което бе притъпило острите му ръбове, но все още беше способен да изстиска свидетел, ако сметнеше за необходимо. В същото време много добре си даваше сметка, че Барет е притиснал Гамбоа в ъгъла. Съдебните заседатели никога нямаше да вземат под внимание самопризнанието на обвиняемия, на каквито и изпитания да подложеше мисис Потър. Калебрезе нямаше да се впечатли, дори и свидетелката да беше спала с всички мъже в Нюпорт.
Ландс зададе няколко кратки въпроса и се върна на мястото си. Съдия Калебрезе остана замислена по-малко от минута и произнесе решението си:
— Съдът уважава искането на мистър Барет да не се взема под внимание самопризнанието, за което се твърди, че е направено от неговия подзащитен пред сержант Гамбоа. Най-малкото, сержант Гамбоа е трябвало да третира мистър Бъргър като заподозрян и да го уведоми за правата му, преди да му задава каквито и да било въпроси. Струва ми се, че мистър Барет ни показа достатъчно недвусмислено, че сержант Гамбоа е принудил обвиняемия да подпише това самопризнание със сила.
— Тя удари с чука си и добави: — Закривам заседанието.
Шон започна да прибира документите си с две ръце, като играч на покер, който събира спечелените чипове от масата.
— Това беше важна победа за нас — каза той на Бъргър, докато тъпчеше книжата в куфарчето си.
— А сега какво? — попита Бъргър.
— Сега ще почакаме, за да видим дали наистина желаят да те обвинят в убийство — отвърна Шон и кимна към Ландс.
— Мислиш ли, че ще ме обвинят?
— Могат да докажат кражба на документи, а освен това, че си бил на местопрестъплението. Струва ми се, че дело ще има. Само че без самопризнанието ти, им остават само косвени доказателства. Не е открито оръжието, няма свидетели, мотивът е неясен.
От двете страни на Бъргър застанаха униформени служители и го уловиха за лактите. Той стана безропотно, като вцепенен. Винаги губеше ума и дума, когато идваха да го отведат. За първи път виждаше голям затвор отвътре. Изведнъж се бе оказало, че трябва да обядва с типове, за които е забавно да те премажат от бой.
— Ще поговорим във вторник — подметна Шон, когато отвеждаха клиента му.