Выбрать главу

Кони Мейсън

Обещанието на Тъндър

Пролог

Племето го нарече Тъндър1 заради неукротимата ярост в изтерзаната му душа. Родителите му го бяха кръстили Грейди. Грейди Фаръл Страйкър, син на Шанън Бренигън и полуиндианеца Суифт Блейд Страйкър. В жилите му течеше три четвърти бяла кръв, но като се изключат ясносините му очи, той приличаше на чистокръвен индианец. Баща му бе син на индианска принцеса и внук на вожд от могъщото племе Лакота.

Стоеше изправен и горд на стръмната урва, великолепното му тяло се очертаваше на фона на съвършената красота на местността, наречена Черните хълмове. Наоколо бушуваше ужасна буря, небето се осветяваше от сблъсъка на най-мощните разрушителни сили на природата. Дъждът обливаше силното му, загоряло от слънцето тяло, защитено от стихиите само с тесен набедреник и мокасини. Но Тъндър не обръщаше внимание на ледените струи проливен дъжд.

С предизвикателно вдигнати ръце той спореше с небесата, противопоставяше се на смъртта, предизвикваше Уакантанка, Духа на Великия Баща, да порази с мълния изтерзаното му сърце. Не се страхуваше от нищо и от никого.

Преди да напусне дома си в Шайен, Уайоминг, Грейди Фаръл Страйкър бе романтичен младеж. Но след трагичната смърт на младата си жена Лятно небе, потиснат и ожесточен, се присъедини към племето на баща си, за да отмъсти. Сред племето израсна и укрепна, макар и да не намери душевен покой. Беше участвал в Свещения танц на Слънцето и белезите по гърдите му го доказваха. Препускаше с размирниците и отнемаше живота на мъже като онези, причинили смъртта на Лятното небе.

Повечето Бели очи го наричаха Размирника, но племето го смяташе за смел и достоен за уважение. Белите го мразеха, защото внасяше смут в живота им. Не знаеше мира — вслушваше се единствено в гръмотевиците на недоволството, които бушуваха в сърцето му. Не почиташе боговете на белите, но се прекланяше пред Земята, Слънцето, Небето, Луната и стихиите, защото му помагаха. Вярваше в духа на Великия Баща — най-могъщият покровител на племето.

Див вопъл на протест и недоволство се изтръгваше от гърлото на Тъндър, докато беснееше срещу белите, които откраднаха земята на индианците и я дадоха на заселници, въпреки договореностите. Племената бяха принудени да съществуват на все по-малки и по-малки късчета неплодородна земя. Храната, обещана от индианските търговски посредници, така и не пристигаше и Тъндър бе ограбил за племето много пратки от месо и зърно, предназначени за белите.

Около него назъбени мълнии разтърсваха земята, но Тъндър не отстъпваше, нито помръдваше — сякаш бе вкопан в гранита. Лицето му беше като изваяно от камък, мургавите мускули — от як дъб. Макар че устояваше на бурята, това нямаше значение за него — все едно му беше дори и ако Уакантанка още сега го призовеше при себе си.

— Защо, Велики Татко? — нададе Грейди мощен рев, достоен за прякора му. — Защо ме закриляш? За какво съм му на племето? Малко по малко нашата култура отмира и племената се пръскат като листа от вятър. Дните на могъщите Лакота отдавна отминаха.

Изведнъж небето се разтвори и между тъмните облаци проблесна слънчев лъч. За първи път през годините, откакто беше в племето, Великия Баща му отговори:

— Продължавай нататък, Тъндър, съдбата ти не е свързана само с племето. Дойде време да потърсиш щастието, което ти е отредено. Ти учи и напредна, но най-голямото предизвикателство за теб е другаде.

— Да си отида ли искаш, Велики Татко? Ами синът ми, детето на Лятното небе?

— Малкия бизон ще е на сигурно място в племето, докато се върнеш за него.

— Защо трябва да си отида, Велики Татко? Духът ми няма да намери покой, докато не отмъстя за смъртта на Лятното небе.

— Животът ти на размирник обезчестява името ти, Тъндър. В сърцето ти няма мир, то жадува за отмъщение и жестокостта избуява в него.

— Как да намеря покой, Велики Татко?

— Покоят, който дириш, ще дойде с Бурята. Докато не срещнеш и не овладееш Бурята, няма да има мир в душата ти. Не забравяй, че Гръмотевицата е предвестник на Бурята, но Гръмотевицата може да съществува само в лоното на Бурята.

Объркан, Тъндър размишляваше над думите на Великия Баща, благоговеещ пред мъдростта, недостъпна за простосмъртните.

— Не разбирам, Велики Татко. Небесата мълчаха. Уакантанка не отговори.

Първа глава

Гътри, Оклахома, 12 септември 1893 г.

Грейди Страйкър огледа с досада административния център на Оклахома. Пристигна предишния ден тласкан от любопитство и сега се блъскаше из претъпканите улици. Питаше се какво, по дяволите, прави в Гътри четири дни преди най-голямото надбягване за земя2 в историята на областта. Знаеше, че шест милиона акра земя са откупени от индианците Чероки и че в Гътри се очакват 100 000 души за участие в надбягванията. Като съдеше по претъпканите улици, Грейди прецени, че пришълците в града са дори повече.

вернуться

1

Гръмотевица (англ.) — Б.пр.

вернуться

2

През XIX в правителството на САЩ откупува от индианците земи, които предоставя безплатно на бели заселници. Разпределението става на състезателен принцип, като всеки сам си загражда парцела — Б.пр.