Грейди пребледня под бронзовия загар и погледна към Сторм, сякаш току-що бе попаднал в ада.
Втора глава
— Какво гледаш?
С усилие откъсна мислите си от пророчеството и осъзна думите на Сторм.
— Не знаете ли колко е опасно за жена да участва в състезанието за земя? В града се отнасят с уважение към вас, понеже сте от слабия пол, но на стартовата линия всеки се бори сам за себе си, без разлика дали е мъж, жена или дете. Няма достатъчно земя за всичките сто хиляди участници.
— Теб какво те засяга? Аз ще поема този риск и само това е от значение. Бъди го искаше, искам го и аз. Когато прозвучи стартовият изстрел, ще бъда на линия, господин Страйкър.
— Дори и да успеете, няма да можете да задържите земята си — присмехулно изсумтя Грейди. — Вие сте просто една жена.
— А ти си твърдоглав, упорит, невъзпитан дивак — възмути се Сторм. — Аз да не съм някоя хрисима индианка. Жалко, че няма да си там, за да ти докажа, че грешиш.
— Може и да бъда, госпожо Кенеди, може и да бъда — напрегнато каза Грейди. — Но не разчитайте на мен, когато се проснете по лице.
— Изобщо не разчитам на теб! Остави ме на мира! Ако не беше ти, Бъди щеше да е жив! Приятен ден, господин Страйкър!
16 септември 1893
Надбягването се очертаваше още по-необуздано, отколкото Грейди очакваше. Войници от Трета кавалерия бяха разположени по границата между Канзас и земята на Чероките, за да следят за реда, но нямаше да е лесно.
Един от най-големите проблеми бяха сунърите, хора, които се промъкваха в земята на Чероките преди старта. Техните участъци нямаше да бъдат законни и щяха да възникнат спорове около парцелите.
В дванадесет без петнадесет опашката на гарата бе огромна. Продажбата на билетите вървеше бавно и това бунеше духовете — на час се продаваха само по 20 000. Щом дадяха сигнала, влаковете щяха да тръгнат през интервали от 2–3 минути. На другия край на линията, в новите градове Пери, Ийнид и Килдейр четвъртакрови4 градски парцели щяха да се разпределят между първите пристигнали.
Грейди направляваше Светкавица, силния си индиански кон, по протежение на стартовата линия. Начело стояха ездачи и колоездачи, зад тях бяха двуместните кабриолети и леките фургони, а на опашката следваха тежките впрягове. Забавляваше го гледката на шарената двуколка във втория ред, натоварена с четири крещящо облечени проститутки, които скандално флиртуваха с мъжете наоколо.
Грейди и сам не разбра кога точно реши да участва в състезанието. Много мисли след сблъсъка със Сторм Кенеди в погребалното бюро. Порови се в душата си и стигна до извода, че е преситен от жестокости и кръвопролития. Може би това беше възможност да започне нов живот със сина си.
Грейди се замисли. Припомни си последните думи, разменени със Сторм Кенеди. Беше я карал да промени безразсъдното си решение да участва в надбягването за земя. Оттогава я видя само веднъж, и то за кратко. Макар че при срещата тя запази упорито мълчание, той все пак се надяваше, че й е направил впечатление.
Позавъртя се на място с коня и реши точно кое парче земя иска. В миналото, преди да изгонят индианците, много пъти беше яздил през тази област. Първокласният парцел, който си набеляза, се намираше на около четири мили от Гътри и в него имаше всичко, за което заселникът можеше да мечтае. Вода, богати пасбища и много дървета. Парцелите в градовете не го интересуваха. Представяше си Малкия бизон как тича свободно и диво из обработваната и изградена от собствените му ръце ферма. Щеше да бъде хубаво да остави на сина си в наследство нещо, което сам е създал.
Сторм Кенеди държеше конете с твърда ръка. Лекият й фургон беше във втората редица, зад ездачите и велосипедистите, но тя вярваше в себе си и в успеха. Оказа се, че не е единствената жена на старта. Тук-там се виждаха и други, на кон или с фургони.
Сторм погледна към първата редица и видя ездачите, приведени към конете си в очакване на сигнала. От напрежение стисна юздите по-силно. Изведнъж, при вида на един от участниците, кръвта се дръпна от лицето й. Той яздеше коня си с изяществото на човек, роден на седлото. Висок и гъвкав, с прилепнали по тялото дрехи от еленова кожа, слабата му жилава фигура сякаш беше естествено продължение на коня.
Мелезът, Грейди Страйкър!
„Какво прави тук?“ — питаше се Сторм, възмутена, че един скитник и главорез ще се състезава за земя, която по право принадлежи на порядъчните заселници.