Выбрать главу

Никоя жена не бе успяла да поддържа за дълго пламъка на страстта му. Той бе очаквал и тази авантюра да отмине. Всичките бяха отминавали. Изненадваше го само желанието му да я прекрати, преди да са се появили изгледи за ново завоевание. Това решение щеше да го принуди да се позавърти из обществото за известно време — докато вниманието му бъде привлечено от някоя жена. Никълъс не обичаше да го прави.

Може би утрешният бал ще му донесе решението. Там ще има десетки нови млади жени. Сезонът току-що бе открит. Никълъс въздъхна. На двайсет и седем години той вече бе преситен от живота си и бе загубил вкус към девствениците.

Няма да скъса със Силина тази вечер. Вече я бе нервирал и тя сигурно щеше да даде воля на цялата ярост, на която бе способна. Това трябваше да се избегне. Той ненавиждаше емоционалните сцени, защото по природа беше много избухлив. Никоя жена не би могла да издържи толкова, че да го накара да се разяри докрай. Те стигаха най-много до сълзи, но и това бе не по-малко отблъскващо: Не, ще й го каже утре, когато я види на бала. Тя няма да посмее да му направи сцена на публично място.

Силина държеше кристалната чаша срещу огъня и си мислеше възхитено, че кехлибарената течност има същия цвят като очите на Никълъс. Очите му бяха такива, когато е много развълнуван. Имаха този цвят на златист мед, когато започна да я ухажва. Имат го, когато е ядосан или доволен от нещо. Когато нищо не го вълнуваше, когато бе спокоен или безразличен, очите му ставаха червеникаво-кафяви и наподобяваха цвета на току-що излъскана мед. Тези очи винаги безпокояха. Даже когато бяха по-тъмни, те горяха с някаква вътрешна светлина. Мургавата му кожа и необикновено дългите тъмни мигли подчертаваха още повече тези обезпокоителни очи. Цветът на кожата му бе на старо злато; добавяше се и слънчевият загар, защото той предпочиташе да бъде на открито. Видът му не губеше от това, защото в кестенявата му коса проблясваше злато. Сресана по последна мода, сякаш развяна от вятъра, и естествено къдрава, при определено осветление косата му изглеждаше оцветена в два нюанса.

Отвратително бе от негова страна да бъде толкова хубав. Всяко женско сърце трепваше само като го погледне. Силина беше свидетел на много такива случаи. В негово присъствие младите момичета се превръщаха в хихикащи глупачки. Погледите на по-възрастните жени нескрито подканваха. Нищо чудно, че бе толкова трудно да се оправя с него. Очевидно красивите жени са падали в краката му откак е пораснал, ако не и от по-рано. И не само лицето му хвърляше в транс. Защо не е поне по-нисък или даже тантурест, питаше се тя, та да се отслаби това негово опустошително въздействие? Ала не: последната мода с впитите панталони и вталените жакети сякаш бе създадена за него. Никълъс Идън нямаше нужда да му поправят жакетите, нито да му подпълват раменете. Тялото му беше съвършено — мускулест, но строен; висок, но елегантен — тяло на запален спортист.

Да имаше как да не е тъй! Тогава сърцето на Силина не би прескачало, щом той я погледнеше с тези амбърови очи. Тя бе решена да го заведе пред олтара — не само защото бе най-красивият мъж, когото някога бе виждала, но защото беше и четвъртият виконт Идън от Монтиът, на всичкото отгоре богат. Роден беше да заповядва и го знаеше. И показваше арогантно, че го знае.

Какво, за Бога, можеше да го задържи при нея? Трябваше да се намери начин, защото бе до болка очевидно, че той губи интерес към връзката им. Какво да направи, за да запали пламъка отново? Да язди гола през Хайд Парк? Да отиде при черните вещици, за които се говореше на ухо, че били виновни за оргиите? Да се държи по-скандално и от него? Да се появи при Уайтс или при Брукс? Това сигурно ще го шокира. В тези заведения се допускаха само мъже. Или да престане да му обръща внимание? Или даже… Ами да! Господи, ще му обърне гръб и ще отиде при друг мъж! Той ще умре! От суетност просто няма да понесе този удар! Това ще предизвика гнева и ревността му и той веднага ще пожелае тя да се омъжи за него.

Колкото повече мислеше Силина за това, толкова повече се вълнуваше. Това щеше да свърши работа. Трябваше да свърши. Да става каквото ще. Тя нямаше друг избор. Трябваше да опита. Ако не успее, няма да загуби нищо. Той й се изплъзваше и без това.

Силина се претърколи и се обърна към него. Той се беше опънал в цял ръст на дивана, както си беше с обувките, и с ръце под главата. Кани се да заспива в мое присъствие! Знаменито! За две години брак даже съпругът й не си го бе позволил! Да, налагаше се да вземе крайни мерки.