Но имаше и нещо друго.
Голямото откритие, което беше направил Стив като пленник на М’Кол, беше спокойствието. В ума му се беше настанило едно почти наркотично спокойствие. Имаше шум, но той идваше от естествени източници: на вятъра в дърветата, на течащата вода; говор и песни; живи звуци; детски смях, плач, утешаване с успокояващ шепот; музика от дървени свирки, вибриращи ноти, които висяха във въздуха и създаваха смущаващ резонанс.
Такъв прост инструмент и все пак съвсем непознат във Федерацията, където цялата музика се произвеждаше електронно и с изключение на блекджека беше под пълен контрол на Първото семейство. Но преди всичко в Плейнфолк нямаше караници; нямаше патрули; очите и ушите не бяха непрекъснато атакувани от вдъхновяващи видеокасети — и все пак, въпреки пълната липса на агитация от някакъв централен управляващ орган, имаше пълно единство на целта, сътрудничество по време на нужда без никакъв явен знак на дисциплина.
Някакъв вид сплотеност. Някакво неизказано родство. Някакво…
Съзнание.
Тази внезапно хрумнала му дума го изненада.
Глава 14
В деня след разговора на Стив с Мистър Сноу Кадилак се появи с един старейшина с буци по главата — казваше се Три Дигрийс24. Двамата мюти носеха няколко току-що отсечени фиданки, а този с буците по главата беше въоръжен с мачете, нож за белене на кора и шило, костена игла и груба връв. Кадилак накара Стив да начертае върху калта пред колибата използваните във Федерацията патерици. Тъй като те бяха от метал, бяха неизбежни някои промени в конструкцията и след известно обсъждане Стив направи коригиран чертеж, който — макар че той не можеше да го знае — наподобяваше старите дървени патерици, използвани през първата половина на двадесетото столетие. Стив наблюдаваше с нескрито възхищение как Три Дигрийс прецизно работи с примитивните си инструменти. Подтикван от време на време от Кадилак, той бързо направи две патерици.
Кадилак помогне на Стив да се изправи и застана до него, когато той направи първите няколко крачки с помощта на патериците. Левият му крак все още не можеше да носи никакво тегло, лявото му рамо и ранената дясна ръка бяха все още болезнено вдървени, но удоволствието от възвръщането на подвижността надвишаваше неудобствата.
Три Дигрийс наблюдаваше с доволна усмивка как Стив схвана ходенето на един крак и започна да се движи по-ритмично.
— Добре ли е?
Стив кимна одобрително.
— Страхотно.
Три Дигрийс погледна недоумяващо Кадилак.
— Дума от Старото време — каза Стив. — Означава много добре.
— Нумеро уно — обясни Кадилак. — Прима.
— А, да. Добре. — Три Дигрийс се усмихна и събра инструментите си. — Всичко добре. — Потупа Стив по ръката и си тръгна.
Една от мютките, която няколко пъти беше носила храна на Стив, се приближи — носеше камуфлажните му планеристки дрехи. Бяха изпрани, скъсаното при падането бе нескопосано закърпено. Кадилак помогна на Стив да ги облече. Всички джобове, в които бяха средствата за оцеляване, бяха потискащо празни.
— Колко далеч ми е позволено да отивам? — попита Стив.
— Колкото искаш — отговори Кадилак. — Но заради личната ти безопасност може би ще е по-добре, ако не излизаш от селището. — Той се усмихна. — Може да се окаже опасно.
Стив кимна.
— Това ли е всичко?
— Не. Не влизай в никоя колиба, без да си поканен, не взимай никакво остро желязо или инструменти, които можеш да намериш, не взимай никаква храна, ако не ти е предложена. — Той се усмихна отново. — Тук има хора, които много биха желали да има някаква причина да набият главата ти на кол. Капиш?
— Страхотно — каза Стив и се постара да запомниш „капиш“, „прима“ и другите нови думи, които беше чул. Беше открил, че мютите имат два определени стила на говорене. Първият беше нещо като церемониален език със странен елиптичен синтаксис, в който думите бяха пълни с метафори. Песните им бяха написани на този стил — вероятно по тази причина той беше известен като огнена реч. Това беше любимият стил на воините, когато се събираха хора, при официални дискусии и при сблъсък. Кадилак, който изглеждаше много загрижен за общественото си положение и протокола, в началото го ползваше много, но сега и той, и старият летописец говореха на смес от мютски и бейсик25 — основният език на Федерацията. Вторият, по-неофициален, известен като „сладък разговор“, беше по-близък до бейсик и притежаваше онази непосредственост и неподправеност, която характеризираше жаргона на пионерите. Сладкият разговор включваше очарователния жаргон „баламосване“ — полутаен език на воините, който беше почти невъзможен за разбиране от чужденци без помощта на преводач.
25
Basic — опростена форма на английски език, създадена през 1926–30 г. от английския писател и лингвист Чарлс Кей Огден за използване като втори международен език. — Б.пр.