— Трябва да й сваля блузата и да почистя кръвта…
— Заемай се. Няма да стоя тук цяла нощ. Оставих Баучър в гората да търси трупа.
Дори и при пълнолуние в гората бе тъмно и пусто, а Люк знаеше, че заместник-шериф Баучър няма големи шансове да намери трупа сам.
Той взе една латексова ръкавица.
— Отиди да помогнеш на Баучър, докато аз я прегледам.
— Не мога да ти оставя задържаната просто така.
— За бога… — каза Люк и кимна към слабичката млада жена. Едва ли ще успее да ме надвие и да избяга. Ако пък толкова се тревожиш, накарай Хендерсън да остане.
И двамата внимателно погледнаха към Хендерсън. Едрият полицай се бе облегнал на рецепцията и прелистваше „Спортс Илъстрейтид“ с едната ръка, а с другата държеше чаша кафе от автомата. Приличаше на мечок от анимационен филм — добронамерен и глуповат.
— Няма да ти е от голяма помощ в гората… Нищо няма да се случи — каза Люк нетърпеливо и се извърна от шерифа, все едно вече са се разбрали. Усети погледа на Дюшейн в гърба си. Той не бе сигурен дали да продължи да спори.
После шерифът се отдалечи и се отправи към плъзгащата се външна врата.
— Стой тук при задържаната — извика на Хендерсън, докато слагаше подплатената с кожа шапка на главата си. — Връщам се да помогна на Баучър. Идиотът не може да намери и собствения си задник дори с карта.
Люк и сестрата се засуетиха покрай завързаната за количката жена.
Той вдигна ножиците.
— Ще срежа блузата ти — предупреди я.
— Направи го. И без това е съсипана — каза тя тихо с акцент, който Люк не можа да определи. Блузата изглеждаше скъпа. От онези, кои го могат да се видят по модните списания, дрехи каквито никой в Сейнт Андрю не носеше.
— Не си оттук, нали? — попита Люк, за да й помогне да се отпусне.
Тя се взря в лицето му. Преценяваше дали може да му има доверие или поне така му се стори.
— Всъщност съм родена тук. Но това беше отдавна.
Люк изсумтя.
— За теб може би е отдавна. Ако си родена тук, щях да те познавам. Цял живот живея по тези места. Как се казваш?
Тя не се върза.
— Не ме познаваш — отговори с равен глас.
Известно време се чуваше само звукът от срязването на мократа тъкан. Работата вървеше трудно, остриетата напредваха бавно през подгизналата материя. Когато приключи, Люк се отдръпна и остави Джуди да почисти момичето с натопена в топла вода марля. Кървавите следи се отмиха и под тях се показа бледа гръд без ни една драскотина. Сестрата остави форцепса, с който държеше марлята, в металната табла, чу се силно тракане. После изскочи от стаята, сякаш бе знаела от самото начало, че няма да открият нищо и че Люк за сетен път ще докаже некомпетентността си. Той извърна очи и покри с лист хартия голия торс на момичето.
— Ако ме беше попитал, щях да ти кажа, че не съм ранена — прошепна тя на Люк.
— Но не си казала на шерифа — отвърна Люк и посегна към табуретката.
— Не, но на теб щях да кажа — кимна на лекаря тя. — Имаш ли цигара? Страшно ми се пуши.
— Съжалявам. Нямам. Не пуша — отвърна Люк.
Момичето го погледна, леденосините му очи се плъзнаха проучвателно по лицето на лекаря.
— Отказал си ги и наскоро, но после пак си почнал да пушиш. Не че те виня, особено предвид всичко, през което си преминал напоследък. Но имаш две цигари в престилката, ако не греша.
Ръката му инстинктивно се стрелна към джоба и той почувства шумолящото докосване на цигарите. Дали беше налучкала, или ги бе видяла да прозират през джоба?
И какво искаше да каже с „всичко, през което си преминал напоследък“? Прави се, че му чете мислите, опитва се да проникне в главата му, както би направило всяко умно момиче, изпаднало в беда. Наистина проблемите бяха изписани на лицето му напоследък. Просто не бе намерил начин да си подреди живота. Беди те му бяха свързани. За да се справи поне с една, трябваше да разбере как да се погрижи за всичките.
— В сградата не се пуши и ако случайно си забравила, си вързана за количката.
Люк щракна с химикалката и се пресегна към клипборда.
— Тази вечер не ни достигат хора, затова ще трябва аз да запиша някои данни за теб в картона. Име?
Тя изгледа предпазливо клипборда.
— Предпочитам да не казвам.
— Защо? Да не бягаш от нещо? Затова ли не искаш да ми кажеш името си?