А още по-дълбок е смисълът на легендата за Нарцис, който се хвърлил в извора, за да сграбчи отразения там прекрасен, измъчващ го образ, и се удавил. Същия образ виждаме и ние във всички реки и океани. Образа на неуловимия призрак на живота; това е ключът на цялата загадка.24
Нарцисизъм, несигурната същност, пропуканото аз, помисли Мод, коя съм аз? Матрица за шепота на текстове и кодове? Представата беше едновременно приятна и неприятна, изискването да мисли за себе си като за нещо пресекливо, непълно. Оставаше и въпросът за неловкото тяло. Кожата, дъхът, очите, косата, тяхната история, която сякаш наистина съществуваше.
Тя застана до прозореца, без да пуска завесата, и загледана в пълната луна, започна да разресва косата си, заслушана в далечното ефирно шумолене на Северно море.
После легна и повтаряйки движенията на Роланд в съседната стая, се плъзна като ножица под белите чаршафи.
Семиотиката замалко да развали първия им ден. Тръгнаха с малката зелена кола към Фламбъро по следите на сигурния си предшественик и водач Мортимър Кропър с черния му мерцедес, на неговия предшественик Рандолф Аш и на хипотетичния призрак Кристабел Ламот. Продължиха пеша по дирите им до Файли Бриг, без да бъдат сигурни какво търсят, убедени, че нямат право просто да се радват на мига. Не забелязваха, че вървят в крачка — и двамата стъпваха отмерено и енергично. Кропър пишеше следното:
Рандолф прекарва дълги часове, потънал в задълбочено наблюдение на плитки и дълбоки скални вирове на север от Бриг. Виждали са го как разбърква флуоресциращия им планктон с ясеновата си тояга и прилежно събира образци в кофите, за да изучава с домашния си микроскоп миниатюрните същества, Noctilucae и хидромедузите, „които за невъоръженото око по нищо не се различават от пенести мехурчета“, но при оглед се установява, че представляват „кълбовидна маса дишащо желе с подвижни опашки“. И тук събира морските си анемонии (актинии) и се къпе в императорската вана — голяма зеленикава кръгла кухина, в която се е развличал легендарен римски император. Вечно будното историческо въображение на Рандолф сигурно е намирало немалко удоволствие от непосредствения досег с далечното минало на този край.
Роланд намери морска анемония с цвят на съсирена кръв, притисната под осеян с дупчици перваз върху нанос блещукащ зърнест пясък — розово-златист, синкавочерен. Изглеждаше проста, древна, лъскава и съвсем нова. Над нея се вееше избуял венец от развълнувани целеустремени влакънца, които опипваха и олюляваха водата. Бе с цвят на корналин като тъмночервен въглен. Месестото й стъбло, основа или краче се бе впило в скалата.
Мод седеше на друг перваз над вира на Роланд, присвила дългите си крака, а на коленете й беше отворен „Великият вентрилоквист“. Сега цитира Кропър, който цитираше Аш:
Представете си ръкавица, издута в съвършен цилиндър от струя въздух, а после махнете палеца и увийте пръстите на два-три реда в окръжност около върха на цилиндъра, затваряйки отвора в долния край на ръкавицата с плоска кожена повърхност. Ако натиснем в центъра диска на окръжността, описана от пръстите, и така принудим еластичната кожа да хлътне навътре, оформяйки нещо като мях, провесен в цилиндъра, ще получим устата и стомаха…
— Любопитно сравнение! — отбеляза Роланд.
— Ръкавиците при Ламот винаги са свързани с потайност и благоприличие. Те скриват нещата. Така е и при Бланш Глоувър, разбира се.
— Едно стихотворение на Аш се казва „Ръкавица“. За средновековна дама, която дава на рицаря ръкавицата си, за да я носи в знак на нейното благоволение. Описва я „млечнобяла, със ситни бисери“.
— Според Кропър Аш неправилно е предполагал, че яйчниците на актинията са разположени в пръстите на ръкавицата…
— Като бях малък, все не можех да разбера къде рицарят е носел ръкавицата. И до ден днешен не ми е ясно.
— Кропър продължава с размишленията на Аш за собственото му име. Интересно. Кристабел със сигурност е размишлявала за името Глоувър25. Станало е повод за няколко изящни и смущаващи стихотворения.
— В „Рагнарьок“ Аш има един пасаж, където бог Тор се крие в грамадна пещера, оказала се кутрето на великанска ръкавица. Била на същия великан, който го измамил да се опита да глътне морето.
— А пък Хенри Джеймс казва за Балзак, че вмъква пръстите си в установеното съзнание като в ръкавица.
— Фалически образ.
— Разбира се. Като всички останали, предполагам, по един или друг начин. С изключение на Бланш Глоувър.
— Актинията отстъпва. Не й е приятно да я закачам.