Тя му помогна в час на страшна нужда,
лика му озари със своя блясък —
тъй пиренът поема сноп лъчи
от слънцето и пак ги отразява.
Бе неин той — да би тя пожелала
душа и тяло, би ги дал завчас.
И ето, тя най-сетне се засмя. АИ
17
Джеймс Блекадър завърши поредната бележка под линия. Работеше върху „Обладана мумия“ (1863 г.). Използваше писалка — така и не бе усвоил по-нови методи, а Паола щеше да прехвърли ръкописа върху искрящия компютърен екран. Въздухът миришеше на метал, на прах, на прах с метален привкус и на запалена пластмаса.
Р. Х. Аш присъства най-малко на два сеанса в дома на госпожа Хела Лийс — известен медиум и една от първите специалистки в областта на материализацията, особено на изгубени деца, и докосването на ръцете на мъртвите. Госпожа Лийс и до днес не е разобличена като измамница и съвременните спиритисти все още я смятат за първопроходка в тази област (вж. Ф. Подмор. Съвременният спиритизъм. 1902, т. 2, с. 134–139). Макар да няма съмнение, че поетът е посетил сеансите, воден от духа на рационално дирене, а не от някакво предразположение да повярва на видяното, той описва деянията на медиума с остра погнуса и страх вместо с обикновено презрение към шарлатанството. Негласно той сравнява постъпките й — лъжата или измислицата, с която възражда мъртвите, със собствените си поетични занимания. Вж. преразказ на тези срещи (донякъде сензационен и пресъздаден с твърде живо въображение) в: Кропър. Великият вентрилоквист, с. 340–344. Вж. също любопитна феминистка нападка от доктор Роун Уикър срещу избраното от Аш заглавие в „Списание на заклинателките“ от март 1983 г. Д-р Уикър възразява срещу начина, по който Аш използва заглавието, за да осъжда „интуитивните женски“ постъпки на своята разказвачка — Сибила Слуз (очевиден намек за Хела Лийс). „Обладана мумия“, естествено, е цитат от „Любовна алхимия“ на Джон Дън. „Какво, в жената дух? Не, остроумия в тяло без разум — обладана мумия“33.
Блекадър препрочете текста и задраска прилагателното „любопитна“ пред „феминистка нападка“. Замисли се дали да не махне и „сензационен и пресъздаден с твърде живо въображение“ пред преразказа на Кропър за сеансите. Тези излишни прилагателни издаваха собствените му възгледи, следователно не бяха необходими. Замисли се дали изобщо да не махне бележките за Кропър и д-р Уикър. Тази участ сполиташе голяма част от текстовете му. Пишеше, заличаваше всякаква следа от себе си и накрая ги изтриваше. Голяма част от времето му отиваше да решава дали да не изтрие нещо. Обикновено решаваше да го изтрие.
Край бюрото му се плъзна белезникав бял силует. Без да чака покана, на ръба на писалището се настани Фъргюс Улф и отново без да чака покана, зачете написаното. Блекадър закри с ръка страницата.
— Защо не се поразходите? Грейна чудно слънце.
— Не се и съмнявам. Оксфордското университетско издателство не се съобразява с времето. С какво мога да ви помогна?
— Търся Роланд Мичъл.
— Не е на работа. Взе си една седмица почивка. Сега като се замисля, не си спомням някога да е излизал в отпуск.
— Каза ли къде отива?
— Не мисля. Май спомена някъде на север. Доста уклончиво се изрази.
— Вал с него ли е?
— Предполагам.
— Излезе ли нещо от най-новото му откритие?
— Кое най-ново откритие?
— Видя ми се много доволен по Коледа. Открил е някакво тайнствено писмо или нещо подобно, май така каза. Може да бъркам.
— Не си спомням такова нещо. Освен ако не става въпрос за бележките в екземпляра на Вико. За съжаление нищо важно. Машинални бележки.
— Не, нещо лично е. Свързано е с Кристабел Ламот. Доста се беше въодушевил. Изпратих го да говори с Мод Бейли в Линкън.
— Феминистките не харесват Аш.
— Явно ви е посещавала след това. Мод Бейли.
— На първо четене не знам за нищо, свързано с Ламот.
— Бях сигурен, че Роланд е намерил нещо. Но може да не е било съществено, иначе щеше да ви каже.
— Сигурно щеше да каже.
— Не се и съмнявам.
Вал закусваше корнфлейкс. Вкъщи почти не ядеше друго. Люспите бяха леки, приятни, уютни, а след ден-два вече имаха вкус на стъклена вата. Розите в задния двор се спускаха по стъпалата, бордюрите грееха от ярките тигрови лилии и полските маргаритки. В Лондон беше горещо и Вал искаше да е някъде другаде, все едно къде, далеч от праха и котешката пикня. Някой натисна звънеца. Очакваше евентуално Юън Макинтайър с покана за вечеря, но на прага стоеше Фъргюс Улф.
— Привет, съкровище. Роланд вкъщи ли е?
— Не, замина.
— Жалко. Може ли да вляза? Къде отиде?