Струва ми се, че се случва и на мъжете — не само на жените — да знаят, че някой непознат е оценил погрешно онова, което са постигнали, и после да наблюдават промяната в тона, промяната в езика, цялостната промяна в отношението към тях, след като бъде отсъдено, че трудът им е достоен за уважение. Ала колко по-силно е това усещане за жените, за които, както казва Кристабел, повсеместно се смята, че не са способни да пишат добре, че е малко вероятно дори да опитат и че са едва ли не уроди, чудовища, когато действително успеят да постигнат нещо.
28 ОКТОМВРИ
Кристабел е като времето в Бретан — когато се усмихва и подхвърля острите си духовити шеги, човек не може да си я представи друга, също както тукашните брегове понякога се усмихват безспир под слънцето, а в закътаните заливчета при Бег Мейл растат борове с кръгли шишарки и даже финикови палми, напомнящи по-слънчевия Юг, където никога не съм била. Въздухът е мек и нежен и също като селянина в Езоповата басня човек съблича дебелото си палто и, така да се каже, сваля бронята си.
Както беше предвидила Год, тя вече се чувства много по-добре. Двамата с Трей излизат на дълги разходки, а понякога и аз ги придружавам, когато ме поканят или когато тя приеме поканата ми. Настоява да участва с нещо в ежедневния живот на домакинството и най-близките ни разговори се провеждат в кухнята или докато кърпим нещо пред камината. Разговаряме много за смисъла на митовете и легендите. Тя много иска да види тукашните мегалити, до които може да се стигне по стръмния бряг, и обещах да я заведа. Разказах й, че на майския празник девойките от селото още танцуват около менхира в бели премени; обикалят го в два кръга, единият по часовниковата стрелка, другият — в обратната посока, и ако някоя забави стъпка или падне от умора, или докосне камъка, другите безмилостно се нахвърлят върху нея с шамари и ритници, както ято гларуси нападат някой натрапник или по-слаб свой събрат. Според баща ми този обичай е остатък от древно жертвоприношение, може би друидско, а падналата девойка е изкупителната жертва. Казва, че камъкът е мъжки символ, фалос, и в тъмната нощ жените от селото отиват при него и го прегръщат или го натриват с някакви мазила (двамата с баща ми не знаем какви, но Год знае), за да родят силни синове или мъжете им да се върнат живи и здрави. Дядо ми казваше, че шпилът на църквата е същият древен камък в метафоричен вид — колона от плочник вместо от гранит, това е единствената разлика — и че жените се гушат под него като бели кокошки, както едно време са танцували пред другия. Думите му не ми допаднаха особено и се колебаех дали да ги повторя пред Кристабел, защото тя със сигурност изповядва някаква християнска вяра. Но все пак го изрекох, защото мисълта й е безстрашна, а тя се засмя и каза, че дядо ми е прав и църквата действително е успяла да поеме, да претопи и отчасти да превъзмогне старите езически божества. Вече знаем, че много дребни местни светци са всъщност genii loci37 силите, населяващи някой извор или дърво.
Каза и още нещо:
— Значи девойката, която се спъне по време на танца, е паднала жена и останалите я пребиват с камъни.
— Вече не я пребиват с камъни, само я удрят с ръце и крака.
— Има и по-жестоки неща — отвърна тя.
ПЕТЪК
Струва ми се странно, че сякаш няма друг живот освен при нас. Сякаш пристъпи от бурята като жена тюлен или русалка, цялата вир-вода, търсеща подслон. Не пише писма и никога не пита дали не е пристигнало нещо за нея. Не съм глупава и знам, че се е случило нещо — допускам, че е нещо ужасно, от което бяга. Не я разпитвам за това, защото е пределно ясно, че не иска да я питат. Но понякога, без да искам, пробуждам гнева й.
Попитах я например за необичайното име на кучето й и тя започна да ми разказва, че е кръстен така на шега заради един стих в Шекспировия „Крал Лир“: „и мойте кученца — Трей, Бланш, Любимка — на̀, вижте ги, и те ме лаят вече“38.
— Защото живееше в дом, където имаше жена на име Бланш, а мен ме наричаха Любимка — обясни тя и внезапно извърна лице и замълча, сякаш гласът заседна в гърлото й. След малко продължи: — В някои варианти на детската песничка за Мама Хъбард кучето, което намира долапа празен, също се казва Трей. Може би всъщност сме го кръстили на кучето на старицата, което го чакат само разочарования.
1 НОЕМВРИ, ДЕНЯТ НА ВСИ СВЕТИИ