Блекадър прелисти увода. Госпожа Лийс произхождаше от йоркшърско семейство с квакерски уклон и още като малка беше „видяла“ сиви странници на квакерското събрание, където била свикнала да вижда нишки и облаци одическа41 светлина над главите и плещите на старейшините. На дванайсетгодишна възраст двете с майка й посетили болница за бедни и тя забелязала гъсти кълба гълъбовосива или морава светлина над болните, по които успяла точно да предскаже кой ще се излекува и кой ще умре. По време на друго събрание изпаднала в транс и произнесла слово на иврит, от който не знаела нито дума. Предизвиквала вятър в затворени стаи и видяла починалата си баба, която с усмивка и песен на уста приседнала на леглото й. Последвали почуквания, местене на маси и писмени послания, с които започнала кариерата й на медиум. Беше пожънала известен успех с обществени сказки — духовни беседи под надзора на духовните й водачи, млада индианка на име Чери (галено обръщение, защото била от племето чероки) и шотландски професор по химия — естествено, покойник, който мъчително преминал в отвъдното, докато не изхвърлил шлаката на духовния си скептицизъм и не осъзнал истинското си призвание, да носи помощ и просветление на смъртните, още затворени в тленната си обвивка.
Като приложение към спомените й бяха поместени и няколко от въпросните беседи — „Спиритизъм и материализъм“, „Физическо проявление и призрачна светлина“, „На прага“. Независимо от обявената тема всички беседи си приличаха, може би под въздействието на транса, по „онази протоплазма на човешката реч, подправена с леко космическо чувство“, която Подмор беше открил в „равния“ стил и сантименталност на друг вдъхновен вития.
Аш и подвигът в Газа я бяха разлютили до необичайно писклив гняв, незнаещ опрощение.
Случва се някой позитивист да каже: „Духовете никога не успяват да сторят нещо в мое присъствие“. Нищо чудно, нищо чудно наистина! Ала с това не бива да се хвалим. Ако наистина е вярно, то е почти позор. Фактът, че има човешки същества, способни да носят такава позитивистка стихия, толкова силен скептицизъм, че да надвие въздействието на безтелесен ум, определено не говори добре за въпросната особа. Позитивистичен ум, който прониква в кръга на сеанса, за да изследва спиритизма, е като лъч светлина в тъмната стая на фотографа и не е добре дошъл; или като да се извади семе от земята, за да се провери дали расте; или като всяко друго насилствено вмешателство в естествения ритъм на природата.
Позитивистичният ум може да запита: „Защо духовете не могат да се покажат на дневна светлина както на тъмно?“. Професор Мортън отговаря, че сме свидетели колко много природни явления зависят от градацията на светлина и мрак. Листата на растението не произвеждат „кислород“ без слънчева светлина, а неотдавна професор Дрейпър доказа, че относителната сила, с която различните лъчи разлагат въглена, преминава през спектъра в следната последователност: жълто, зелено, оранжево, червено, синьо, тъмносиньо, лилаво. Духовете неизменно заявяват, че се материализират най-добре при светлината на лъчи, които попадат в синия, тъмносиния и лилавия край на спектъра. Ако можехме да осветим някой сеанс с теменужения лъч от призма, щяхме да видим чудеса. Открила съм, че дори малко тъмносиня светлина благодарение на дебело стъкло, поставено пред лампата, дава на духовните ни приятели удивителна свобода да ни даряват с материални проявления или да приемат въздушни форми, сътворени, макар за кратко, от същността на медиума, газовете и твърдите тела в стаята. Те не могат да правят нищо, ако са изложени на безпощадна светлина, и предишните столетия са го знаели от собствен опит. Нали призраците се появяват привечер, а келтските народи наричат черен месец времето, когато посрещат вестителите на смъртта?
Позитивистичният ум често е съпроводен от нажежен и яростен одически пламък с неприятен червен или жълт цвят, очевиден за медиума и всяко друго чувствително око. От него може да струи и мраз — като студените лъчи от пръстите на северния Чичо Скреж, — който прониква в атмосферата и възпрепятства натрупването на аура, спиритичната материя. Усещам тези смразяващи присъствия като нож в дробовете още преди да пропълзят по кожата ми. Всякакво екзосмотично действие спира и няма атмосфера, от която духът да предизвика проявление.
41
Хипотетична витална енергия, наречена така от барон Карл фон Райхенбах на името на бог Один — бел.прев.