— Изобщо не разбирам Мод — казваше Леонора. — Не мога да проумея защо се изнесе, без да ми каже нито дума, писмото в крайна сметка е мое, ако ще си говорим за собственост, макар че според мен между приятели не бива — двете наистина бяхме приятелки, обединявали сме идеите си, писали сме заедно доклади, такива неща. Може би вашият Роланд Мичъл е някой властен мъжкар. Просто не се връзва.
— Не мисля. Изобщо не е напорист. Това е най-големият му недостатък.
— Значи са влюбени.
— Това не обяснява случката с Ариан Льоминиер.
— Определено. Какъв поврат! Била е не само лесбийка, а и паднала жена, и неомъжена майка. Всички архетипи накуп. Предполагам, че това е хотелът, където са отседнали. Може вече да са се прибрали.
Леонора зави към паркинга, но мерцедесът беше препречил пътя й, сякаш неумело се опитваше да излезе на заден през портала.
— Я се разкарай — озъби се Леонора. — Задник такъв!
— Боже, това е Кропър! — възкликна Блекадър.
— Пак ще трябва да се разкара. Заприщил е портала — повелително каза Леонора и енергично натисна клаксона.
Мерцедесът се клатушкаше напред-назад с поредица от прецизно изчислени движения, целящи да го вмъкнат в тесния процеп на паркинга, където щеше да се побере на косъм. Леонора свали прозореца и извика:
— Ей, копеле, няма да те чакам цяла вечер. Ще мина за нула време. Само не мърдай, става ли?
Мерцедесът отново залитна напред и се отдръпна.
Леонора се приближи към портала.
Мерцедесът отново го препречи.
— За Бога, освободи пътя, идиот такъв! — изрева Леонора.
Мерцедесът даде на заден под още по-остър ъгъл.
Леонора натисна педала. Металният трясък отекна чак в гръбнака на Блекадър. Леонора отново изпсува и даде на заден. Чуха и усетиха раздиращия се метал. Броните се бяха закачили и бяха заклещили двете коли като бикове със сплескани рога. Леонора продължаваше на заден.
— Стига, спри! — прекъсна я Блекадър.
Сърдитото мъркане на мерцедеса внезапно секна. Тъмното стъкло се спусна и от вътре се подаде главата на Кропър:
— Arrêtez s’il vous plaît. Nous nous abîmons. Veuillez croire que je n’ai jamais rencontré de pires façons sur les routes françaises. Une telle manque de politesse…44
Леонора рязко отвори вратата и изстреля навън голия си крак.
— Можем да си говорим на чист американски, арогантна свиня такава. Помня те още от Линкън. Замалко да ме убиеш.
— Здрасти, Морт! — обади се Блекадър.
— А, Джеймс! Ударихте ми колата.
— Аз я ударих — възрази Леонора. — Заради отвратителните ти обноски и защото не даваш мигачи.
— Запознай се с професор Стърн, Мортимър — представи я Блекадър. — От Талахаси. Редакторката на Кристабел Ламот.
— Сигурно търсите Бейли и Мичъл.
— Естествено.
— Заминали са преди три часа. Никой не знае какво са правили тук, нито къде са отишли.
— Ако се подпреш на бронята, Мортимър, а аз седна на нашата, може да успеем да ги освободим с малко бутане и дърпане.
— Уви, колата няма да бъде същата.
— Тук ли сте отседнали? — попита Леонора. — Може да вземем по едно питие и да поговорим. Не знам какво покрива застраховката.
Вечерята не беше приятна. Блекадър никога не беше виждал Кропър толкова посърнал — заради щетите по колата, заради бягството на Роланд и Мод или заради присъствието на Леонора. Кропър поръча обилна вечеря — започна с огромно блюдо с морски дарове, същинска планина от черупки, мустачки и каменисти раковини в пръстен от водорасли върху метален пиедестал, след което мина на огромен сварен морски паяк — вряло, яростно алено същество с коричка, осеяна с брадавици и бронирани възвишения, протегнало безбройните си пипала. Въоръжиха го с цял арсенал от инструменти за морското му пиршество, достоен за средновековна килия за изтезания — пинсети, клещи, шила, шишове и тирбушони.
Блекадър пестеливо поръча треска. Леонора избра омар и започна да разказва за Кернеме:
— Тъжна работа, останали са само основите и зидът на овощната градина. Менхирът си е на мястото, но от къщата почти нищо не е останало. Знаете ли какво е станало с Ламот, след като е била тук, професор Кропър?
— Не. В Америка имам някои писма, които описват местонахождението й през 1861 г. Нямам никакви сведения за времето, което ви интересува, в края на 1860 г. Но ще разбера.
Той с лекота трошеше щипци и ловко въртеше змиевидната кука. Купчината останки в чинията му бе по-висока от планината, която му бяха поднесли. Беше изтръгнал всяка сочна бяла мръвка.
— Смятам да прибера писмата, ако мога — каза Кропър. — И да разбера всичко останало.
— Какво имате предвид?
— Какво е станало с детето. Какво са скрили от нас. Смятам да разбера.
44
Спрете, ако обичате. Става по-лошо. Да ви призная, през живота си не съм виждал такива лоши обноски по френските пътища. Такава липса на учтивост… (фр.) — бел.прев.