Има и такива, които не мога да изгоря. Нито да зърна отново. Има неща в стаята му, които не ми принадлежат и в чието изгаряне не мога да участвам. Тук са и свидните ни писма от всички глупави години на раздяла. Какво да правя? Не мога да ги оставя, за да ги погребат заедно с мен. Доверието може да бъде предадено. Ще ги положа да почиват заедно с него, където ще ме чакат. Нека земята ги приеме.
Мортимър Кропър, „Великият вентрилоквист“, 1964 г., глава 26, „След трепетната треска на живота“, с. 449 и нататък:
Спешно бил учреден комитет, за да се провери дали няма да бъде възможно великият мъж да бъде погребан в Уестминстърското абатство. Лорд Литън отишъл да разговаря с настоятеля, тъй като се разбрало, че той храни известни съмнения относно религиозните убеждения на Рандолф Аш. Вдовицата на поета, която при последното му боледуване неотлъчно стояла до леглото му, без да мигне, писала на лорд Литън и на настоятеля, че нейното желание, което, била сигурна, съпругът й споделял, било да положат тленните му останки в тихото провинциално гробище на църквата „Сейнт Томас“ в Ходършол на хълмистата граница на Южна Англия, където съпругът на сестра й Фейт бил викарий и където се надявала да погребат и нея. Така в един дъжделив ноемврийски ден множество модни литературни особи потеглили на път по листатите селски пътища през варовиковата земя на южната провинция, а жълтите листа потъвали в калта под конските копита и небето, озарено от ниското алено слънце.48 Ковчега носели Литън, Халъм Тенисън, сър Роулънд Майкълс и художникът Робърт Брунънт.49 Когато го спуснали в земята, отрупан с пищни бели венци, Елън оставила отгоре сандъче с „писмата ни и други спомени, твърде скъпи, за да бъдат изгорени, твърде ценни, за да попаднат някой ден пред очите на обществеността“.50 Гробът бил напълнен с цветя и опечалените си тръгнали, оставяйки последните скръбни щрихи на лопатите на гробарите, които покрили абаносовия сандък и крехките цветове с характерната за този край глинеста почва, примесена с варовик и кремък.51 Младият Едмънд Мередит, племенникът на Елън, отнесъл от крайчеца на гроба букет теменужки, който внимателно прибрал и запазил между страниците на любимия си том на Шекспир.52
Няколко месеца по-късно Елън Аш поръчала да поставят обикновена надгробна плоча, черна, с гравирано изображение на ясеново дърво с переста корона и корени, както понякога поетът на шега го рисувал до подписа си в някои писма.53 Под него стои епитафията на кардинал Бембо за Рафаело, изписана около гроба на художника в Пантеона и преведена от самия Аш в стихотворението му „Святото и профанното“, посветено на стенописите в залите на Ватикана:
Отдолу пише:
„Този надгробен камък се посвещава на Рандолф Хенри Аш, голям поет и верен, нежен съпруг, от скърбящата му вдовица и съпруга в продължение на повече от 40 години Елън Кристияна Аш с надеждата, че «след мимолетен сън завинаги ще се събудим»55 и нивга вече няма да се разделим.“
Критиците от по-късно време с насмешка или презрение говорят за „смехотворното“56 сравнение между плодовития викториански поет и великия Рафаело, макар че в началото на нашия век и двамата не са били на мода. По-изненадваща е може би липсата на свидетелства от неговите съвременници, изразяващи неодобрение от това, че върху надгробния камък не се споменава християнската вяра, или, напротив, възхищение от такта, с който Елън е успяла да го избегне. Чрез собственото му стихотворение и връзката с Рафаело и Бембо избраният от нея цитат вписва съпруга й в цялата двусмислена ренесансова традиция, чието олицетворение е кръглият Пантеон — християнска църква, издигната първоначално като класически храм. Няма основания да предполагаме, че именно такива мисли са занимавали съзнанието й, макар че е възможно двамата да са обсъждали тези въпроси.
48
Такова е описанието на Суинбърн в писмо до Тиодор Уотс-Дънтън. А. Ч. Суинбърн, Събрани писма, т. V, с. 280. Според предположенията стихотворението на Суинбърн „Старият Игдрасил и тисът в черковния двор“ е било вдъхновено от чувствата му, предизвикани от смъртта на Р. Х. Аш.
49
Репортаж във в. „Таймс“ от 30 ноември 1889 г. Репортерът отбелязва присъствието на „няколко миловидни девойки, обливащи се в сълзи без никакво стеснение, и голяма тълпа почтителни работници редом с литературните лъвове“.
50
Елън Аш в писмо до Едит Уортън от 20 декември 1889 г., препечатано в Писмата на Р. Х. Аш под редакцията на М. Кропър, т. 8, с. 384. Израз на подобно намерение откриваме в непубликуван пасаж от дневника й, написан през втората нощ след смъртта на поета. Предстои скорошното публикуване на дневника (1967 г.) под редакцията на д-р Беатрис Нест от колежа „Принц Албърт“ към Лондонския университет.
51
Разхождал съм се дълги часове в този край и с очите си съм наблюдавал характерното редуване на почвените слоеве, при което земята изхвърля тъмния кремък от бялото легло на варовика, блеснал като сняг по изораните полета.
52
Изданието на Шекспир заедно с теменужките се съхранява понастоящем в колекцията „Стант“ в университета „Робърт Дейл Оуен“.
53
Вж. например негово писмо до Темисън от 24 август 1859 г. (понастоящем в колекцията „Стант“), чиито краища са изцяло обточени с фриз от подобни схематични дървета с преплитащи се корени и клони, донякъде напомнящи повтарящите се мотиви на Уилям Морис. Колекция „Стант“, рък. №146093а.
54
Латински текст: Ille hic est Raphael timuit quo sospite vinci rerum magna parens et moriente mori.
55
Джон Дън. „Не се надувай, смърт“, Религиозни стихотворения под редакцията на Хелън Гарднър, с. 9.
56
Вж. раздразнения коментар на Ф. Р. Ливис в „Критичен поглед“, т. XIII, с. 130-131: „Достатъчно доказателство за това, че викторианците напълно сериозно са възприемали Рандолф Аш като поет, откриваме в сериозния тон на траурните им панегирици, които също като смехотворната надгробна плоча, поставена от жена му, го сравняват с Шекспир, Милтън, Рембранд, Рафаело и Расин“.