— Бях много уплашена. Потокът течеше много бързо.
— Не изглеждаше уплашена.
В края на краищата, след като всичко свърши, общото помежду им беше най-вече мълчанието
— Всичко беше въпрос на мълчание — каза му тя на глас, седнала в кабинета му, където вече не можеше да очаква отговор, — нито гняв, нито разбиране.
Подреди пред себе си нещата, от които зависеше решението й. Връзка писма с избеляла лилава панделка. Гривна, която беше сплела от кичури от косата на двамата през тези последни месеци и сега смяташе да погребе с него. Часовникът му. Незавършено писмо без дата с неговия почерк, което преди време беше намерила в бюрото му. Писмо до самата нея, написано с почерк като паяжина.
Запечатан плик.
С трепереща ръка тя взе писмото, което беше получила преди месец.
Уважаема госпожо Аш,
Вярвам, че името ми не Ви е непознато и знаете нещо за мен — не мога да си представя обратното, — макар че, ако случайно писмото ми се окаже пълна изненада за Вас, моля да ми простите. Моля да ми простите, каквито и да са обстоятелствата, че Ви се натрапвам в такъв момент.
Казаха ми, че господин Аш е болен. Пише го и във вестниците, които не крият тежкото му състояние. От надежден източник зная, че може да не е още дълго сред нас, но, естествено, отново моля да ми простите, ако не съм права, което е възможно и за което съм длъжна да се надявам.
Написах някои неща, които в края на краищата установих, че бих искала да знае. Изпитвам сериозни съмнения относно мъдростта на подобна постъпка, с която привличам внимание в такъв момент — наистина не зная дали пиша за свое опрощение или заради него. По този въпрос се оставям във Вашите ръце. Длъжна съм да се доверя на Вашата преценка, на великодушието Ви, на Вашата добронамереност.
И двете сме вече на преклонна възраст и поне моите огньове отдавна са угаснали.
Не зная нищо за Вас поради най-благородната причина — защото не ми бе казана нито дума.
Написах някои неща, предназначени само за неговите очи — осъзнавам, че не мога да кажа какво точно, и запечатах плика. Ако желаете да го прочетете, писмото е във Вашите ръце, макар да се надявам, стига да е възможно, той да го прочете и да реши.
Ако не може или не желае да го прочете… ах, госпожо Аш, отново се оставям във Вашите ръце — постъпете с моя заложник, както намерите за добре и както имате право да постъпите.
Причиних голяма болка, макар че, Бог ми е свидетел, не съм искала да Ви нараня, и се надявам, че поне Вас не съм успяла да раня или поне не е било необратимо.
Признавам, че ще Ви бъда признателна за някой ред — на прошка, жалост или ярост, ако трябва… Дали ще имате сили за това?
Живея в кула като стара вещица и пиша стихове, които никой не иска.
Ако доброто Ви сърце Ви позволи да ми кажете как е той, ще славя Бога за Вашето великодушие.
Оставям се във Вашите ръце.
Така през последния месец от живота му тя носеше двете писма, писмото до нея и запечатания плик, като кинжал в джоба си. С тях влизаше и излизаше от стаята му, с тях влизаше и излизаше от миговете, които прекарваха заедно.
Носеше му букети, които сама бе аранжирала. Зимен жасмин, коледни рози, отгледани в някой парник теменужки.
— Helleborus niger. Защо зелените венчелистчета са така загадъчни, Елън? Помниш ли, когато четяхме Гьоте за метаморфозите на растенията, как всичко е едно цяло — листата, венчелистчетата?
— Беше през годината, когато написа поемата за Лазар.
— Лазар… „… ако и да умре, ще живее“61… Как мислиш, в най-съкровените кътчета на сърцето си, дали продължаваме в отвъдното?
Тя сведе глава, търсейки истината.
— Така ни е обещано. Хората са толкова прекрасни, така неповторими, не може да изчезваме… напразно. Не зная, Рандолф. Не зная.
— Ако оттатък не съществува нищо, значи няма да усещам студ. Моля те, скъпа, погреби ме на открито, не искам да ме затворят в абатството. Навън, в земята, на чист въздух. Нали? Не плачи, Елън. Нищо не може да се направи. Не съжалявам. Знаеш, че не седях със скръстени ръце. Живях…
Когато не беше в спалнята му, тя пишеше наум писма:
„Не мога да му дам писмото Ви, чувства се спокоен и почти щастлив, как мога да смутя душевния му покой в такъв момент?“
„Трябва да разберете, че винаги съм знаела за вашата…“ Как да намери дума? Близост, връзка, любов?
„Трябва да разберете, че моят съпруг ми каза много отдавна, по собствено желание и съвсем откровено, за чувствата си към Вас, и след като се разбрахме помежду си, този въпрос с разбиране остана зад гърба ни като нещо отминало.“