Погледна гравюрите върху дърво, описани на титулната страница като „Илюстрации от Б. Г.“. На поляна, заобиколена от тъмни борове, стоеше женска фигура с шал на главата, развята престилка и големи дървени обувки, а сред кръстосаните ръце на дърветата, покрити с иглички, надничаха куп бели очи. Друга фигура, увита в нещо като мрежа, обточена със звънчета, удряше със замрежени юмруци по вратата на някаква къщурка, а горе зад прозорците се хилеха размазани долнопробни физиономии. В основите на малка къща, заобиколена от същите черни дървета, лежеше дълъг вълк, положил муцуната си на белосаните стъпала и извил дългото си гъвкаво тяло зад ъгъла като прегръдка на дракон — резкѝте на козината му бяха в тон с изрязаните перести дървета.
Мод Бейли му поднесе консерва скариди, омлет и зелена салата, френско синьо сирене и купа стипчиви ябълки. Разговаряха за „Приказки за невинни“, повечето от които, както обясни Мод, били доста страховити приказки по Грим и Тик, където особено внимание се обръща на животните и неподчинението. Разгледаха заедно приказката за жената, която казала, че дава всичко, за да има дете, все едно какво, дори да е таралеж, и чинно родила чудовище, полутаралеж, полумомче. Бланш беше нарисувала детето таралеж във висок викториански стол на викторианска маса — зад него се виждаха тъмните стъкла на бюфет, а отпред бе надвиснала натрапническа ръка, която му сочеше чинията. Лицето му бе грубо, обрасло с козина и сбръчкано, сякаш всеки миг щеше да избухне в сълзи. Бодлите около грозната му глава приличаха на острите лъчи на ореол и се спускаха на зигзаг по безвратите му рамене, където се сблъскваха с нелепия рюш на колосаната му яка. Набитите му ръчички завършваха с груби малки нокти. Роланд попита Мод как е реагирала критиката на всичко това. Мод каза, че според Леонора Стърн това отразявало страха на викторианската жена и на жената изобщо, че може да роди чудовище. Имало връзка с Франкенщайн, плод на родилните мъки на Мери Шели и на ужаса, който изпитвала от раждането.
— И вие ли мислите така?
— Стара история, има я и при Братя Грим, таралежът седи на черна буца на едно високо дърво, свири на гайда и мами хората. Мисля, че може да научите някои неща за Кристабел от начина, по който тя разказва приказката. Според мен просто не е обичала деца, както сигурно са се чувствали много неженени лели в онези дни.
— На Бланш й е жал за таралежа.
— Така ли? — Мод разгледа илюстрацията. — Наистина, прав сте. На Кристабел не й е жал. Той става много изобретателен свинар, увеличава стадото, като храни прасетата с горски жълъди, и накрая всичко свършва с голямо победоносно клане, печено свинско и пръхкави кожички. Съвременните деца, на които им е мъчно за прасетата, обладани от бесовете в Гадаринската страна4, трудно преглъщат това. Кристабел го превръща в природна сила. Той обича да побеждава, колкото и невъзможно да изглежда. Накрая спечелва царската дъщеря, която през нощта трябва да изгори кожата с бодлите, и намира в обятията си прекрасен принц, целия опърлен и почернял от сажди. Кристабел казва: „А дори да е съжалявал за бодливата си броня и острия си буен ум, историята не ни разказва това, тъй като не бива да продължаваме нататък, щом стигнахме до щастливия край“.
— Това ми допада.
— И на мен.
— Заради семейната връзка ли започнахте да се занимавате с нея?
— Възможно е. Не мисля. Знаех едно кратко стихотворение от нея, когато бях много малка, и то стана нещо като пробен камък. Имайте предвид, че семейство Бейли не се гордеят особено с Кристабел. Не са литератори. Аз съм отклонение. Баба ми в Норфък ми казваше, че прекаленото образование разваля момичето и от него вече не става добра съпруга. Освен това норфъкските Бейли не си говорят с роднините си от Линкъншър. Те загубили всичките си синове през Първата световна война, с изключение на един инвалид, и доста обеднели, докато при роднините в Норфък останали добри пари. Софи Ламот се омъжила за пинкъншърски Бейли. Така че не съм отраснала с мисълта, че имам поетеса в семейството, по съребрена линия, разбира се. Двама победители в дербито и един вуйчо катерач, поставил рекорд на връх Айгер, такива неща имаха значение.
4
Алюзия към евангелския сюжет за бесовете, които Иисус прогонва от болния и им позволява да влязат в стадо свине — бел.ред.