— Много бих се радвал да се измия малко — рече той. — Стига да не ви притесняваме излишно.
Двете коли заобиколиха в конвой голямата къща по подгизнала чакълеста алея, вече завзета от бурените, и спряха в двора пред конюшните, където Роланд помогна на сър Джордж да разтовари инвалидната количка и лейди Бейли. Късият ден притъмняваше; задната врата тежко се олюляваше под готическия портал, над който се виеше роза с опадали листа. Нагоре ред след ред се нижеха тъмни прозорци, тъмни и пусти сред издяланите в камъка готически рамки. Бяха удължили подстъпа към вратата и бяха махнали стълбите, за да може да минава количката. Поеха по тъмни каменни коридори край разни килери и стълбища, за да се озоват накрая — както се разбра по-късно — в помещението за прислугата, понастоящем повърхностно и само отчасти преустроено за нуждите на съвременния живот.
В единия ъгъл на сумрачната стая имаше открита камина, в която няколко едри цепеници още тлееха в бялата пепел; от двете й страни бяха поставени две тежки издути кадифени кресла с много извивки в тъмния цвят на въглен, изпъстрен с тъмни пурпурни цветя, нещо като поветица, озарена от блясъка на сецесиона. Подът беше покрит с големи винилови плочи в бяло и червено, протрити по ръбовете, които издаваха каменната настилка отдолу. Тежката маса с масивни крака под прозореца бе отчасти застлана с непромокаема покривка в бледо шотландско каре. В другия край на стаята, откъдето впоследствие се оказа, че се стига до кухнята и другите сервизни помещения, се виждаше малък двуребрен електрически радиатор. Имаше и други столове, леко протрити, както и куп изключително лъскави и жизнени стайни растения в глазирани саксии. Когато сър Джордж запали лампите, Мод се притесни — стандартна сумрачна лампа до камината и друга на масата, малко по-весела, приспособена от китайска ваза. По белосаните стени висяха най-различни картини на коне, кучета и язовци, платна с масло и акварел, едноцветни фотографии, рамки с лъскави репродукции. До камината се виждаше и огромен плетен кош, очевидно леглото на Мъч, постлан с кораво армейско одеяло, цялото в косми. Обширни площи от стаята бяха просто празни. Сър Джордж дръпна завесите и махна към Роланд и Мод да се настанят в двете кадифени кресла до камината. После изведе жена си в инвалидната количка. Роланд се чувстваше неспособен да попита дали може да помогне. Беше очаквал да се появи иконом или раболепен прислужник, най-малкото камериерка или гувернантка, която да ги покани в салон, бликнал с блясъка на сребро и копринени килими. Колкото и да беше калена на немощно отопление и протъркани мебели, Мод все още бе леко смутена от липсата на уют, загнездена в тъжното осветление. Отпусна ръка и повика Мъч, който веднага дойде и притисна треперещото си мърляво туловище към краката й, между топлината на тялото й и гаснещия огън.
Сър Джордж се върна и струпа нови цепеници в огнището. Те засъскаха, запяха.
— Джоан прави чай. Боя се, че не разполагаме с големи удобства и лукс. Живеем само на партера, естествено. Уредих да пригодят кухнята за Джоан. С всички възможни удобства, врати, рампи. Всичко, каквото можеше. Знам, че не е много. Къщата е построена за цяла армия прислужници. Двама старци, кънтим вътре като ехо. Но горите ги поддържам. И градината на Джоан. Имаме и викторианска водна градина. Много си я обича.
— Чела съм за градината — предпазливо каза Мод.
— Наистина ли? Поддържате семейния интерес, а?
— В известен смисъл. Родовите ми интереси са малко своеобразни.
— Каква се падате на Томи Бейли? Страшен кон беше неговият Ханс Андерсен, жребец хем с характер, хем храбър.
— Пада ми се правуйчо. По едно време яздех един от не тъй сполучливите потомци на Ханс Андерсен. Упорито добиче, отвсякъде можеше да скочи, направо като котка, само че невинаги му се щеше, а и невинаги ме взимаше със себе си. Казваше се Копенхаген.
Поговориха за коне и за норфъкските Бейли. Роланд наблюдаваше как от устните на Мод най-естествено се откъсват звуци, които, усещаше, никога нямаше да се чуят в сградата на „Женски изследвания“. Откъм кухнята прозвъня гонг.
— Ето го и чая. Отивам да го донеса. И да доведа Джоан.
Чаят пристигна с елегантен порцеланов сервиз със знака на Споуд5, сребърна захарница и пълна чиния горещи препечени филийки с масло, конфитюр и мед върху голяма пластмасова табла, специално пригодена да се закрепва в страничните облегалки на инвалидната количка. Лейди Бейли напълни чашите. Сър Джордж препитваше Мод за починали братовчеди, отдавна умрели коне и състоянието на дърветата в норфъкското имение. Лейди Бейли се обърна към Роланд:
5
Прочут английски порцелан. Първата фабрика е основана от Джосая Споуд, баща и син (1733–1797; 1754–1827) — бел.прев.