— Но, Джоуни, има и друго: какво всъщност знаем за тези двамата? Откъде да знаем, че тъкмо те са най-подходящите да огледат тези… документи? Най-малко два дни четене има в тая купчина. Да не съм луд да я изпусна от ръцете си, а?
— Може да идват тук — отвърна лейди Бейли.
— Доста повече от два дни — каза Мод.
— Ето, виждаш ли — каза сър Джордж.
— Лейди Бейли — обади се Роланд, — онова, което видях, беше първата чернова на първото писмо. То ли е наистина? Какво пише?
Тя си сложи очилата за четене, два кръга върху приятното й широко лице. И започна:
Уважаема госпожице Ламот,
За мен беше голямо удоволствие да поговоря с Вас на закуската у скъпия ни Краб. Вашата проницателност и мъдрост се открояваха сред брътвежите школска духовитост и надминаха дори разказа на нашия домакин за това как е открил бюста на Виланд. Да се надявам ли, че и у Вас разговорът ни е оставил приятно чувство — и ще може ли да имам удоволствието да Ви посетя? Зная, че живеете много ненатрапчиво, но и аз обещавам да бъда много ненатрапчив — искам само да разискваме Данте, Шекспир, Уърдзуърт, Колридж, Гьоте, Шилер, Уебстър, Форд и сър Томас Браун, изобщо hoc genus omne6, без да забравяме, разбира се, Кристабел Ламот и нейния амбициозен проект за Феята. Моля, пишете. Знаете, струва ми се, какво голямо удоволствие ще достави един положителен отговор на
— А отговорът? — попита Роланд. — Отговорът? Извинете, направо изгарям от любопитство, толкова се чудех дали изобщо е отговорила и какво е казала.
Лейди Бейли измъкна най-горното писмо от другия сноп книжа почти предизвикателно, като актриса, която обявява по телевизията кой печели наградата за най-добра актриса на годината.
Уважаеми господин Аш,
Наистина не е така — не Ви предизвиквам, — как бих могла да унижа Вас или себе си така, или Вие сам да се унижавате с подобни мисли. Живея откъснато, в общуване със себе си — така е най-добре, — не като принцеса в трънака, в никакъв случай, по-скоро като страшно затлъстяла и самодоволна тарантула сред сияйната си мрежа, ако ми простите леко неприятната аналогия. Арахна е дама, към която проявявам голяма симпатия, честна в занаята си жена, която създава съвършен рисунък, ала е склонна да посреща с неправолинейна захапка посещенията или вторженията на непознати, може би невинаги улавяйки разликата между двете, преди да е станало прекалено късно. Като компания аз наистина съм само пелтечещо присъствие без никаква изисканост, а колкото до духовитостта, която може би сте доловили у мен по време на срещата ни, видели сте, трябва да сте видели единствено искрящо отражение и отблясък на собственото Ви сияние, пречупено от мътната повърхност на мъртва луна. Аз съм създание на собственото си перо, господин Аш. Перото ми е най-доброто в мен, затова прилагам едно стихотворение като залог за добрата ми воля спрямо Вас, и то огромна. Нима не бихте предпочели стихотворение, колкото и несъвършено да е, пред поднос сандвичи с краставички, колкото и да са гладки, колкото и деликатно да са подсолени, колкото и тънко да са нарязани? Знаете, че бихте предпочели стиховете, както и аз. Тарантулата от стихотворението обаче не е моята свилена същност, а далеч по-свирепа и делова сестра. Не може да не се възхити човек на гладкото им прилежание, нали? Да идваха стиховете тъй естествено, както свилената нишка. Пиша нелепости, но ако решите да пишете отново, ще получите едно трезво есе върху Всевечното Не или върху булото на илюзията на Шлайермахер, или райския мед, или каквото пожелаете.
Лейди Бейли четеше бавно, спираше, не улавяше правилно думите — на hoc genus omne и Арахна се препъна. Препречваше се като заскрежено стъкло между тях двамата — Роланд и Мод, и истинските очертания на прозата и чувствата на Аш и Ламот. Сър Джордж, изглежда, сметна прочетеното за повече от задоволително. Погледна си часовника.
— Имаме време тъкмо за онова, което винаги правя с Дик Франсис — убивам напрежението, като надзърна в края. После смятам да прибера някъде всичко това, докато не реша какво становище да заема. Ще се посъветвам. Точно така. Ще поразпитам тук-там. И без това трябва да се връщате, нали?
Не прозвуча като въпрос. Погледна жена си, щастлив да й угоди.
— Хайде, Джоуни. Прочети ни края.
Тя надзърна в книжата и каза:
— Явно е поискала да й върне писмата. Неговото е отговор на молбата й.