— Въпреки това беше точно така.
— Обясни отново защо застреля точно този мисионер.
Още една грешка, макар и не толкова важна. Онзи, в когото се целеше, неприветливия, който вървеше редом с паланкина, бе отскочил точно в момента, когато Кума стреля. Сякаш мъжът бе погледнал към него, бе го видял и се бе навел. Това обаче бе малко вероятно. Дори трениран нинджа не би усетил толкова лесно присъствието на Кума. Трябва да се е спънал. Кума запази уверения израз на лицето си. Нямаше начин Каваками да разбере, че изстрелът му е бил напълно случаен.
Затова даде друго обяснение:
— Беше по-възрастният от двамата мъже. Предположих, че е ръководителят им. Загубата му би била по-болезнена за Генджи и за другите християнски симпатизанти. Мислех, че ще бъдеш доволен.
Каваками обмисли ситуацията. Не биваше да допуска Кума да взема критични решения сам. В същото време той беше най-ефективният, ако имаше свободата да действа при обещаващи обстоятелства.
— Не предприемай повече действия срещу Генджи. Ако изникне възможност да се атакуват мисионерите, направи го, но само докато се предполага, че се радват на пълната защита на рода Окумичи. — Приятно му бе да си представи подобно унизително събитие.
— Искате да кажете, докато са в двореца „Спокоен жерав“?
— Да.
— Това няма да е лесно.
Каваками постави десет златни рио на масата и ги побутна към Кума.
— Продължавай да следиш Хейко. Не съм сигурен, че си спомня каквото трябва да си спомня.
Кума се поклони, доизпи чая си и плъзна вратата. Беше минало по-лесно, отколкото бе очаквал. Обикновено Каваками задаваше много повече въпроси. Днес той изглеждаше разсеян. Нямаше значение. Кума бе по-богат с десет рио. И което бе по-важно, поръчано му бе да следи Хейко. И без това щеше да го прави. А да получава пари за това бе благословия. Наму Амида Буцу.
Кума Мечката вървеше отривисто, но не прекалено енергично, към търговската част на Цукиджи. Всеки, който си направеше труда да го забележи, щеше да види пълен, оплешивяващ селянин на средна възраст с разсеяно щастливо изражение, характерно за онези, които не са твърде умни. Никой не би разпознал в този човек най-смъртоносния нинджа във Вътрешните провинции.
Така и никой не го разпозна. Поне не когато трябваше.
На Каваками му бе много трудно да обърне внимание на Кума. Не можеше да спре да мисли за доклада на Хейко. Такова опустошително клане. Баща и син убити в един и същ прокълнат час. Коренът и клончето бяха унищожени, и то не от омразата на врага, а от собствената лудост на единия. Възможно ли бе подобен ужас да е истина? Докато не получеше потвърждение от допълнителни източници, Каваками можеше единствено да се надява. Ако беше така, провалът на Кума да осакати Генджи беше благоприятно стечение на обстоятелствата. Много по-добре е родът Окумичи да рухне отвътре, отколкото да бъде разрушен отвън.
Каваками затвори очи и изпадна в дълбок размисъл. През четиринайсетата година на император Го-йозей, преди два века и половина, Рейги, владетел на Минато, последва Нагамаса, владетел на Акаока, в битката срещу войските на Токугава. Рейги бе повярвал в пророческата дарба на Нагамаса. Родът Токугава е прокълнат, твърдеше Нагамаса. Това показват виденията ми. Нагамаса умря — избавление от лошия гадател. Рейги, който беше на страната на Нагамаса, също умря. Както и съпругата му, наложниците му и всичките му деца, с изключение на едно, дъщеря, която се омъжи за представител на по-младите Токугава. Почитаемата му прапрабаба. В продължение на поколения от баба на майка и на дъщеря историята се разказваше и бабите, майките и дъщерите разказваха историята в детските стаи на своите внуци и синове.
Ако не беше Нагамаса, Каваками и предците му щяха да са владетели на Минато, наистина голяма провинция, вместо на Хино — по-голямо като репутация, отколкото като площ.
Сега продължаването на кръвната линия на Нагамаса зависеше от един човек.
Генджи.
Останал сам в пълна тишина, Каваками размишляваше как може в бъдеще да планира най-болезнената и унизителна стратегия, чрез която тази линия да бъде прекъсната.
Старк бе гост в двореца на японски даймио на новогодишния ден през 1861 година заради десетима мъртви мъже.
Вторият мъртъв мъж беше Джими Соу Фаст. Истинското му име бе Джеймс Софая. Той се наричаше Соу Фаст11, защото не му харесваше да му казват Софая и защото бе толкова бърз с картите, че никой не можеше да го залови как мами. Третата причина, поради която се наричаше Соу Фаст, беше заради това, че бе по-бърз с пистолета в сравнение със седем мъже. Това бяха седемте мъже, които бе застрелял, но никой от тях не бе сред десетимата, довели Старк в Япония.